Наследството на Болейн

Кимвам.

— Сега му се кланят на едно коляно, докато му поднасят храната — забелязвам новата мода.

Той се изсмива кратко:

— И го наричат „Величество“ — казва той. — „Ваша светлост“ беше достатъчно добро за самите Плантагенети: но не е достатъчно за този крал. Той трябва да бъде „Величество“, сякаш е бог.

— И хората правят ли го? — питам любопитно. — Оказват ли му тази изключителна чест?

— Самата вие ще го правите — казва ми той. — На Хенри ще бъдат оказани божествени почести, ако той го пожелае: никой не дръзва да му противоречи.

— А лордовете? — питам аз, мислейки си за гордостта на великите мъже на кралството, които поздравяваха бащата на този мъж като равен и чиято преданост го възкачи на престола.

— Ще видите — казва мрачно негова светлост. — Промениха законите за държавна измяна, така че дори мисълта за съпротива е углавно престъпление. Осмели ли се някой да му възрази, в полунощ ще почукат на вратата му и той ще бъде отведен в Тауър за разпит, а жена му ще остане вдовица дори без съдебен процес.

Поглеждам към високата маса, където се е разположил кралят: масивна, разплута върху трона грамада. Той тъпче устата си с храна, докато ние го гледаме, вдигнал двете си ръце към лицето: по-дебел е от всеки мъж, когото съм виждала досега през живота си, раменете му са едри, вратът му е като на вол, чертите му се размиват в огромното му кръгло като месечина лице, пръстите му са като издути пудинги.

— Боже мой, та той се е издул като чудовище! — възкликвам. — Какво е станало с него? Болен ли е? Нямаше да го позная. Бог е свидетел, че той не е някогашният принц.

— Той е опасен — казва негова светлост, с глас, не по-силен от дихание. — За себе си в своите ненаситни удоволствия, и за останалите в гнева си. Нека това ви послужи за предупреждение.

Потресена съм повече, отколкото показвам, когато отивам до масата за дамите на кралицата. Те ми правят място и ме поздравяват по име: много от тях ме наричат „братовчедке“. Усещам малките свински очички на краля върху себе си и му правя дълбок реверанс, преди да седна на мястото си. Никой друг не обръща внимание в какъв звяр се е превърнал принцът: сякаш това е вълшебна приказка и всички сме заслепени от заклинание да не виждаме съсипания човек в лицето на този заприличал на свиня крал.

Заемам се с вечерята си и си сипвам от общото блюдо, наливат в чашата ми от най-хубавото вино. Оглеждам хората от двора. Това е моят дом. Познавам повечето от тези хора цял живот, а благодарение на това, че херцогът се е погрижил да уреди бракове на всички деца на Хауърдови по свое усмотрение, съм роднина с повечето от тях. Като повечето от тях аз съм служила на всички кралици подред. Като повечето от тях следвах царствената си господарка в модата на шапчиците: триъгълна шапчица, френска шапчица, английска шапчица; и по отношение на молитвите: папистки, реформистки, английски католически. Запъвах се на испански и бъбрех на френски, седях в замислено мълчание и шиех ризи за бедните. Няма много неща, които да не съм видяла и които да не знам за кралиците на Англия. А скоро ще видя следващата и ще узная всичко за нея: нейните тайни, нейните надежди и нейните грешки. Ще я следя и ще докладвам на негова светлост херцога. И може би дори в един двор, станал страхлив под управлението на крал, който се разплува и се превръща в тиранин, дори без съпруга си, и дори без Ана, отново ще се науча да бъда щастлива.