Кралицата на бунтовниците
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Данчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кралицата на бунтовниците». Краткое содержание книги:
Тя се изправи и внимателно направи една крачка.
Бунтовникът я очакваше в една полукръгла бетонна зала, която дори предлагаше лукса на електрическото осветление — и която без съмнение не беше нищо друго, а сборен басейн на някогашна канализация, както Черити от пръв поглед разбра.
Кент не беше сам. Освен Скудър и задължителната дузина въоръжени мъже, които така недоверчиво наблюдаваха Черити и него, в залата имаше още трима други мъже. Единият от тях говореше с Кент, но после замлъкна по средата на думата и направи жест, който накара Кент да се обърне.
— Къде се бавите толкова време? — попита той вместо поздрав.
Черити видя как двамата й придружители виновно потръпнаха и равнодушно сви рамене.
— На нас, жените, винаги ни трябва малко повече време, за да се приготвим — каза тя. — Не го ли знаехте? Освен това трудно успях да се откъсна от уютния апартамент, който ми предоставихте.
Кент примигна объркано, накани се да отговори — и после се отказа, като също сви рамене. Черити бързо го пренебрегна и се обърна към Скудър.
— Наред ли е всичко? — попита тя.
Скудър се усмихна и каза:
— Не.
— Не? Какво…
— Нищо страшно — каза той. — Само видях някого, който много ми напомня за някой друг, знаеш ли?
Вбесен, Кент прекъсна Скудър:
— По дяволите, какво означават тези глупости? В случай, че още не сте го разбрали, Скудър, тук става дума за живота ви!
— Зная — невъзмутимо отвърна шаркът. Той се усмихна вяло, обърна се към мъжа, който стоеше непосредствено до Кент, и добави: — Сигурно ме смятате за луд, но приликата наистина е поразителна, разбирате ли? Имах един приятел, който… — Той не довърши, а само отново сви рамене. — Съжалявам, ако съм ви отегчил. Но вие толкова си приличате с Раул, сякаш сте братя.
Черити замръзна. Мъжът ни най-малко не приличаше на някогашния заместник на Скудър, но тя много добре разбра какво искаше да й каже шаркът.
И в същата секунда го почувства.
Мъжът, към когото се бе обърнал Скудър, объркано повдигна вежди и недоумяваше също като Кент и останалите; съвсем очевидно не беше разбрал какво искаше да каже шаркът.
— Сега вече стига — ядосано каза Кент. — Вие, изглежда, все още не раз…
Черити най-сетне преодоля изумлението си и рязко се обърна към него.
— Вярно е! — гневно каза тя. — Наистина стига, Кент. Какво си мислехте, като затворихте мен и Скудър за два дни в този хладилник? Дойдохме тук, защото имаме нужда от помощ.
Кент въздъхна. Но очевидно много по-добре можеше да се справи с гнева си, отколкото с изявлението на Скудър, защото тя забеляза как той вътрешно се отпусна. Но не и мъжът до него. Небрежното му държание заблуждаваше.
— Съжалявам за неудобствата — каза Кент с тон, който доказваше противното. — Но ви казах, че ще проверя твърденията ви и че не мога да взема сам подобно решение. Както виждате, наредих да повикат останалите ръководители на организацията.
— Да — изсъска Черити. — Ти само пропусна да споменеш, че е трябвало да долетят от Тамбукту.
Кент се усмихна с престорено съжаление.
— Сега обаче са тук — хладно каза той. — И не само те. Проверих вашата история.
— И? — попита Черити. Трябваше да се овладее, за да престане неотклонно да се взира в мъжа до Кент.
— Историята като че ли е вярна — отвърна Кент. — Неколцина шарки, изглежда, са се измъкнали от клането, а сред тях… — Той настойчиво погледна Черити. — … и една жена, която… се появила при много странни обстоятелства.
— Да — каза Черити. — Направо паднала от небето.
— Ти ли си тази жена? — невъзмутимо попита Кент.
— Кой ви е разказвал за нея? — отвърна Черити. И не беше особено изненадана, когато Кент кимна към мъжа до себе си.
— Фаергал. Неговата група работи на границата с Вастенландия. Вие сте преминали право през тяхната територия. Ако сте тези, за които се представяте.
Черити с благодарност се възползва от случая да разгледа малко по-подробно мнимия бунтовник. Беше половин глава по-нисък от Кент, но значително по-як; мъж на около петдесет години с обветрено лице и осеяни с белези много силни ръце. Очите му бяха будни и излъчваха направо абсурдна честност. А нещо у него беше ужасяващо фалшиво.
— Ти си Фаергал? — попита тя.
— Тук въпросите задавам аз — грубо каза Кент.
На Черити й направи впечатление, че той изглеждаше някак… напрегнат. Така, сякаш се чувстваше не на място.