Необикновена зараза
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Необикновена зараза». Краткое содержание книги:
Той съблече шлифера си. Костюмът му беше тъмносин, почти черен. Беше си сложил бяла риза и консервативна копринена връзка. Посивелите му коси бяха доста дълги, но пригладени. Проницателните очи му придаваха заплашителен вид. Днес лицето му беше сериозно. И не само заради мен. Уесли и Марино се приближиха до една от количките и си взеха ръкавици и маски.
— Съжалявам, че идваме толкова късно — каза Уесли. Аз продължавах да работя. — Всеки път, когато тръгна да излизам, телефонът звъни. Това се превръща в истински проблем.
— За онази, която те търси, сигурно е така — казах.
— По дяволите! — възкликна Марино и се вторачи в останките от човешкото същество. — Как е възможно някой да направи такова нещо?
— Ще ти кажа как — отговорих аз, изрязвайки части от далака. — Първо избираш недохранена възрастна жена и когато се разболее, я лишаваш от медицински грижи. После я застрелваш или удряш по главата. Обзалагам се, че жертвата има фрактура в основата на черепа или някакъв друг вид травма.
Марино изглеждаше озадачен.
— Жената няма глава. Откъде можеш да си сигурна?
— В дихателната тръба има кръв.
Двамата се приближиха до торса, за да видят какво имам предвид.
— Единият от начините, по който това може да е станало — продължих аз, — е ако е имала фрактура в основата на черепа. Тогава кръвта се е стекла по задната част на гърлото и жената я е вдишала в дихателната си тръба.
Уесли внимателно се вгледа в торса. Държеше се като човек, който милион пъти е виждал осакатявания и смърт. Вторачи се в пространството, където би трябвало да е главата, сякаш си я представяше.
— Има кръвоизлив в мускулните тъкани — добавих аз. — Била е жива, когато е започнало разчленяването.
— Господи! — отвратен възкликна Марино и запали цигара.
— Не казвам, че е била в съзнание — казах аз. — По всяка вероятност разчленяването е станало по времето на настъпването на смъртта. Жената още е имала кръвно налягане, макар и слабо, но само в областта на врата. Не и в крайниците.
— Тогава убиецът е отрязал първо главата й — рече Уесли.
— Да.
Той разгледа рентгеновите снимки и каза:
— Това не се вмества в почерка на предишните убийства.
— Нищо в този случай не се връзва — отговорих аз. — Освен че за пореден път е използван трион. По костите открих и следи, които може да са от нож.
— Какво друго можеш да ни кажеш за жената? — попита Уесли.
Усещах изпитателния му поглед, докато пусках още една част от орган в буркан с формалин.
— Има обрив, който може да е херпес зостер, и два белега на десния бъбрек, показващи пиелонефрит или друга инфекция. Шийката на матката е удължена и има звездовидна форма, което предполага, че е имала деца. Миокардът или сърдечният мускул, е мек.
— Какво означава това?
— Дължи се на токсини, произведени от микроорганизми. Както вече споменах, жената е била болна.
Марино обикаляше торса и го оглеждаше от различни ъгли.
— Имаш ли представа от какво е била болна?
— Ако се съди по секрета от белите дробове, е имала бронхит. В момента не мога да кажа от какво друго е била болна, освен че черният дроб е в много лошо състояние.
— От пиене — предположи Уесли.
— Жълтеникав и деформиран. Да, от алкохол — съгласих се аз. — И бих казала, че някога е пушила.
— Тя е кожа и кости — рече Марино.
— Не се е хранела. Стомахът й е цилиндричен, празен и чист.
Уесли се приближи до бюрото, седна на един стол и замислено се вторачи в празното пространство. Включих електрическия трион. Марино, който обичаше най-малко тази чест от процедурата, се отдалечи от масата за аутопсии. Никой не каза нищо, докато режех краищата на костите, останали от ръцете и краката. Във въздуха се разнесе прах от костите. Електрическият трион бръмчи доста по-силно от зъболекарска бормашина. Сложих частите в отделни, предварително надписани кутии, и казах онова, което мислех:
— Не мисля, че този път убиецът е същият.
— Не знам какво да мисля — рече Марино. — Но има две съществени прилики. Труповете са без крайници и са изхвърлени на бунища.
— Извършителят убива различни хора — каза Уесли. — Една чернокожа жена, две бели жени и един чернокож мъж. Петте убийства в Дъблин също бяха смесени. Но всички бяха млади.
— Тогава би ли предположил, че следващия път ще избере възрастна жена? — попитах аз.
— Откровено казано, не. Но този вид убийци са непредсказуеми, Кей. Това е човек, който прави каквото си иска.