Необикновена зараза
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Необикновена зараза». Краткое содержание книги:
Косите на Роуз бяха с цвета на стомана, лицето — аристократично, а погледът — проницателен. Беше виждала всичко и не се страхуваше от нищо и от никого. Изпитвах безпокойство, защото беше на пенсионна възраст. Бе останала тук само защото държеше на мен — тя живееше сама.
— Погледни — казах и отместих стола си назад.
Тя се приближи до мен и застана толкова близо, че долових аромата на „Уайт Мъск“3. Така миришеха всички продукти, които се продаваха в „Боди Шоп“, където бяха против експериментите с животни. Роуз наскоро бе осиновила пета хрътка. Имаше сиамски котки, няколко аквариума с рибки и беше опасна за всеки с кожено палто. Тя се вторачи в екрана на компютъра ми, но изглежда, не разбираше какво вижда. После се вцепени и прошепна:
— Боже мой. Това снимка на трупа в моргата ли е?
— Така мисля. Изпратиха ми я по „Америка онлайн“.
Роуз не каза нищо.
— Не е необходимо да ти напомням да си отваряш очите на четири, докато съм долу. Ако дойде някой, когото не познаваме или не очакваме, искам охраната да го спре. Не си и помисляй да излезеш да го питаш какво иска.
Погледнах я изпитателно, макар да знаех на какво е способна.
— Мислиш, че този човек може да дойде тук? — попита тя.
— Не знам какво да мисля, освен че той изпитва потребност да контактува с мен — отговорих аз, излязох от файла и станах. — И го направи.
В осем без петнайсет Уинго докара трупа и двамата започнахме дълъг и мъчителен оглед. Торсът тежеше четирийсет и три килограма и беше дълъг петдесет и два сантиметра и половина. Послесмъртните петна бяха бледи, което означаваше, че кръвообращението е спряло отдавна, кръвта се е утаила по посока на земното притегляне и жертвата е лежала по гръб часове, дори дни след смъртта. Не можех да я гледам, без да си представя чудовищната снимка на компютърния ми екран, и двата образа се сляха пред очите ми.
— Колко мислиш, че е била на ръст? — попита Уинго и ме погледна, когато докара количката с торса до първата маса за аутопсии.
— Ще преценим ръста по поясните прешлени, защото пищялите и бедрените кости липсват — отговорих аз, докато си завързвах гумена престилка. — Но ми се струва дребна. И крехка.
След няколко минути той прояви рентгеновите снимки и ги окачи на светлинните табла. Онова, което видяхме, не ни говореше нищо. Косъмчетата на лонната кост вече не бяха рошави и жилави като в младостта. Костите бяха силно ерозирали и имаха неравни краища. По-нататъшното изследване с рентгена показа ребра с неправилни костни израстъци. Стените на костите бяха много тънки. Имаше и дегенеративни изменения в лумбосакралните прешлени.
Уинго не беше специалист, но и той видя очевидното.
— Ако не го виждах с очите си, бих помислил, че сме объркали снимките с нечии други.
— Жената е възрастна.
— На колко години е според теб?
— Не искам да изказвам предположения. Но бих казала, че е най-малко на седемдесет. Или за по-сигурно, между шейсет и пет и осемдесет. Хайде. Да прегледаме боклука.
През следващите два часа ровихме в големия найлонов чувал с отпадъците, които бяха около трупа. Чувалът, в който предполагах, че е била жертвата, беше черен, с вместимост сто литра и бе запечатан с жълта лепенка. Сложихме си маски и ръкавици и прегледахме безброй парчета гума, използвани за покритие на сметището, пух от възглавници, дрипи, остатъци от тапицерия, хлъзгави късове пластмаса и хартия, като отделяхме личинки и мъртви мухи и ги слагахме в една картонена кутия.
Съкровищата ни бяха малко. Синьо копче, което вероятно нямаше връзка със случая, детски зъб и монета. Намерихме и част от гребен, сплескана батерия, няколко парчета от счупен порцеланов съд, смачкана телена закачалка за дрехи и капачка от химикалка „Бик“. По-голямата част от боклука се състоеше от гума, пух, черна пластмаса и мокри хартии, които изхвърлихме в контейнера за отпадъци. После наредихме ярки лампи около масата и сложихме трупа върху чист бял чаршаф.
Използвайки лупа, аз започнах да оглеждам торса сантиметър по сантиметър. Плътта приличаше на микроскопично сметище. С помощта на пинсети взех няколко светли влакна от тъмночервения окървавен остатък от онова, което някога е бил вратът, и намерих три сиво-бели, дълги около трийсет и пет сантиметра косъма, залепнали върху съсирената кръв.
— Трябва ми още един плик — казах аз, когато попаднах на нещо друго, което не очаквах.
3
Различни растения с миризма на мускус. — Б.пр.