Играчът на лотария
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играчът на лотария». Краткое содержание книги:
— Не Карлтън Ръмзън е убил Фиона Уинтърс — започна тя с висок и уверен глас. — Трябва да го е направила жена му, Добронамерената Вики. Тя настояваше Ръмзън да прочете пиесата. Тя беше тази, която спомена, че Еми е най-подходяща за ролята на Даян — не знаеше, че Браян е променил името. И Ръмзън понечи да я поправи, защото беше чел само променения вариант на пиесата. Трябва да ги е подслушала, когато Фиона му се е обадила. Слязла е тук, докато той е чакал разговора с Европа. Не е искала Фиона отново да стане любовница на Ръмзън, така че я е убила, после е взела ръкописа. Прочела е копието, не последния вариант.
— Колко сте умна, мисис Миън.
Гласът дойде точно иззад нея, но преди да успее дори да мигне, Елвира усети тласъка на две силни ръце в гърба си. Опита да се обърне, когато тялото й се притисна към парапета. Как беше влязла тук Виктория Ръмзън? — проблесна в ума й. После, сякаш ударена от гръм, си спомни, че ключът на Браян се намираше на масичката в коридора. Виктория очевидно го беше взела.
С всички сили се опита да се хвърли върху нападателката си, но един удар отстрани по врата я зашемети. Успя да се завърти, така че да застане лице в лице с другата жена, но ударът си беше свършил работата и тя се свлече край парапета. Тогава съвсем смътно си даде сметка за трясъка от нещо счупено и усети как тялото й се люшна в пространството.
Тържеството по случай пенсионирането на Пит беше страхотен успех. Залата в „Найтс ъф Къламбъс“ във Флъшинг бе препълнена със стари приятели на Уили. Ароматът на наденички, чушки, осолено говеждо и зеле се смесваше съблазнително. Първата бъчонка бира беше отворена и Пит ходеше от приятел на приятел, настоявайки да пият на екс.
Но Уили не можеше да влезе в духа на компанията. Нещо го тревожеше, мъчеше го, подсказваше му, че трябва да си върви у дома. Отпи от бирата, отхапа със свито сърце от сандвича с говеждо, поздрави Пит по случай пенсионирането му и после, без да дочака дори първото хорово изпълнение на „Дани, приятелю“, се измъкна и се качи в колата.
Когато стигна до апартамента, завари вратата леко открехната; червената лампичка вътре в него моментално засвети предупреждаващо.
— Елвира — извика нервно той. После видя два пръста, опрени на парапета на терасата. — О, господи! — изстена и се втурна през стаята, като викаше името на Елвира.
— Влез вътре, скъпа — замоли се той. — Върни се. Махни се оттам. — След това изведнъж осъзна какво ставаше. Другата жена се опитваше да бутне Елвира през парапета. Стъпи на терасата точно когато една част от парапета се откърти и полетя в тъмнината зад Елвира.
Уили направи втора стъпка към борещите се жени и изгуби съзнание.
Еми седеше в районното управление, като чакаше да напечатат показанията й. Сърцето й се беше свило от безпокойство за Браян. Знаеше, че детектив Руни вярваше на разказа на Карлтън Ръмзън: отишъл до апартамента на Елвира, помислил, че е празен, и си тръгнал. Очевидно Руни бе решил, че Браян е убил Фиона.
Защо не можеше да прозре, че Браян е нямал причина да я убива? — измъчваше се Еми. Браян й беше споменал, че Фиона му е направила услуга, като е изоставила пиесата. Така разбрал точно що за човек е тя. О, не биваше да се тревожа толкова, когато Фиона се появи в апартамента ми вчера, помисли си. Браян никога не би започнал наново връзката си с Фиона, Еми бе сигурна в това. Но когато се опита да убеди детектив Руни, той бе попитал:
— След като сте били толкова уверена, че Браян е приключил с Фиона, защо я проследихте до апартамента на леля му?
Еми разтърка челото си. Имаше такова главоболие! Струваше й се невероятно, че само преди няколко вечери Браян й беше дал да прочете новата си пиеса и беше поискал съвета й дали да промени името на главната героиня от Даян на Бет.
— Даян е доста силно име — беше допълнил. — Аз виждам героинята отначало като уязвима, дори мечтателна; едва с развитието на действието осъзнаваме колко силна е всъщност. Какво мислиш за това да я нарека Бет вместо Даян?
— Харесва ми — беше отговорила.
— Това е добре — беше се зарадвал Браян, — защото ти си прототипът й и искам името да ти харесва. Ще направя промяната в последния вариант.