Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Доволен, че всичко е наред, Халил хвърли поглед към гърба на Мансур, сложи си кожените ръкавици, взе гаротата от струна на пиано и каза тихо:
— Дръпни завесите.
Мансур дръпна завесите, без да се обръща. Халил пристъпи зад него.
— Моля ви, господине — каза Мансур.
Халил преметна металния клуп през главата му и дръпна дървените дръжки. Жицата се стегна и Мансур инстинктивно се опита да я дръпне от гърлото си, от устата му се разнесе задавен писък. Халил стегна още повече и Мансур залитна напред и най-сетне падна по лице на пода. Халил яхна гърба му, като продължаваше да дърпа гаротата. Там, където жицата се впиваше във врата, започна да се процежда кръв.
Мансур зарита и тялото му се загърчи. После се отпусна безжизнено.
Халил остана върху него. Изчака цяла минута, преди да отпусне гаротата.
— Ангелите ще те отнесат в рая — каза на мъртвия.
Коленичи до трупа, извади портфейла от джоба му, след което го преобърна по гръб. Очите на Фарид Мансур се взираха сляпо в него. Устата бе отворена в безмълвен писък.
Беше намокрил гащите. Сфинктерът му също се беше отпуснал и в стаята се носеше слаба воня, доста дразнеща обаче.
Халил прибра гаротата и избута трупа под едното легло. Извади от куфара будилник и го нави за два и половина след полунощ. Имаше пет часа за почивка — съвсем достатъчно.
Извади автоматичния колт от малкия сак, провери пълнителя, вкара патрон в цевта и затъкна оръжието в колана си.
Извади Корана от куфара, после изгаси всички лампи, освен нощната и легна, без да се съблича. Отвори Корана и прочете стих за човека под леглото.
— Където и да сте, Бог ще ви събере всичките при възкресението.
После прочете още някои любими стихове, изгаси лампата и затвори очи.
Стори му се, че чува някакъв звук под себе си, но може би бяха просто газове, излизащи от трупа.
Спомни си за момент предишното си посещение тук и как бе измамен при окончателното отмъщение на последния останал жив пилот от въздушното нападение над Триполи. Този път господин Уигинс нямаше да избегне участта си. Същото се отнасяше и за човека, който го беше измамил — Джон Кори.
И за други.
Асад Халил не заспа. Подобно на лъва, на който бе наречен, той само отпусна тялото си и остави сетивата си будни. Припомни си арабската поговорка — „Никой чувства умора в деня на победата“.
6
Будилникът не го събуди — беше буден, — а само му каза, че е два и половина. Асад Халил стана, отиде до тоалетната, пийна няколко глътки вода и излезе от стаята, като не пропусна да се увери, че табелката НЕ БЕЗПОКОЙТЕ си е на мястото. Когато някой — било чистачката, било следващият гост — откриеше тялото на Мансур, Халил щеше да е далеч от Калифорния.
Излезе в прохладната тъмна нощ, качи се в колата и потегли. По пътя извади парите от портфейла на Мансур и го хвърли в канавката заедно с цветето от таблото.
Улиците бяха пусти и след десет минути Халил наближи североизточния ъгъл на летище Санта Барбара. Тази част от комплекса бе далеч от основния терминал и бе запазена за частни самолети, чартърни компании и товарни машини.
Бяха го предупредили да е нащрек за патрулната кола на летището, която правела периодични обиколки на района, но не видя никакви движещи се автомобили от другата страна на оградата. Мина през отворения портал и стигна до дълъг тесен паркинг, където имаше няколко ниски постройки. Повечето бяха тъмни, но една имаше осветен надпис СТЪРЛИНГ ЕЪР ЧАРТЪРС. Това бе втората му цел.
Продължи покрай още няколко сгради. На паркинга бяха спрени общо три коли, в този час не се виждаше нито човек, нито движещ се автомобил. Дотук информацията, с която разполагаше, бе точна. Ал Кайда в Америка не беше направила мисията му възможна както вярваха, но трябваше да признае, че го бяха улеснили. Асад Халил, Лъва, бе убивал враговете на исляма из цяла Европа и Америка без ничия помощ, но от Ал Кайда му бяха предложили помощта си при американската му мисия, а в замяна той трябваше да изпълни тяхна поръчка в Ню Йорк. И щеше да го направи, но не и преди да приключи с личното си отмъщение. На двеста метра от сградата на Стърлинг Еър Чартърс имаше друг осветен надпис — АЛФА ЕЪР ФРЕЙТ, местоработата на господин Чип Уигинс. Халил видя до офиса черен Форд Експлорър, който отговаряше на снимката, която му бяха показали в Триполи. Господин Уигинс, бивш лейтенант Уигинс от Военновъздушните сили на Съединените щати, тази нощ беше на работа. Днес бе петък и според графика си господин Уигинс трябваше да дойде отново на работа чак в неделя вечерта, но всъщност днес беше последният му работен ден.