Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Погледът на Стефан падна върху Ерик и лицето му потъмня, но Манфред сложи успокоително ръка на рамото му и му пошушна нещо. Стефан кимна и се насили да се усмихне — студена усмивка. Като отмина с пренебрежение Ерик и Ру, той се поклони на Гуен и каза:
— Госпожице, изглежда, баща ми и видните граждани смятат да обсъждат въпросите на виното и лозята повече, отколкото разбирам и имам търпение да слушам. Може би вие ще може да ни предложите по-интересни развлечения?
Гуен почервеня, после хвърли бърз поглед към Ерик. Той се намръщи и леко поклати глава в знак на отрицание. Като че ли за да се противопостави на правото му да я съветва, тя се изправи и каза:
— Сър, ще бъда очарована. — После повика едно момиче, което стоеше наблизо. — Катрин, ела с нас.
И се хвана за протегнатата ръка на Стефан като някоя лейди. Катрин послушно последва примера й с Манфред. Четиримата бавно се отдалечиха от фонтана. Гуен поклащаше съблазнително бедра.
— По-добре да тръгнем след тях — каза Ерик на Ру.
— Искаш да се сбием ли?
— Не, но тези двамата няма да приемат „не“ за отговор, а момичетата…
Ру опря твърдо ръка в гърдите на Ерик, като че ли искаше да му попречи да тръгне, и каза:
— Момичетата знаят какво могат да очакват от благородническите синове. Гуен не е бебе. А Стефан няма да е първият, който ще й вдигне полата. Ти пък може би си единственото момче в града, което не е спало с Катрин.
Погледна през рамо как четиримата изчезват в нощта и допълни:
— Но си мисля, че момичетата можеха да са малко по-умни.
После понижи глас, така че само Ерик да може да го чуе, и тонът му придоби онази острота, която приятелят му познаваше добре. Ру използуваше тази интонация само когато беше смъртно сериозен.
— Ерик, може би скоро ще дойде денят, когато ще трябва да се изправиш срещу тази свиня, брат ти. И когато това стане, вероятно ще трябва да го убиеш. — Ерик сбърчи чело. — Но не тази нощ. И не заради Гуен. Не трябва ли вече да се връщаш в хана?
Ерик кимна и отмести ръката на Ру от гърдите си. Постоя неподвижен за секунда, опитвайки се да смели това, което бе казал приятелят му. После, като клатеше глава, бавно закрачи към хана.
2.
Имена на смъртта
Тиндал почина.
Ерик още не можеше да го повярва. Всеки път, когато влизаше в ковачницата през последните два месеца, очакваше да види майстора или заспал на сламеника зад наковалнята, или зает с тежка работа — всяко кътче тук носеше неговия отпечатък и тук Ерик беше научил занаята през изминалите шест години.
Ерик разглеждаше въглените, останали от огъня от предишната нощ, и пресмяташе колко дърва да донесе, за да го разпали отново. Вечерта бяха докарали една каруца със счупена ос и днес щеше да има много работа. Все още не можеше да приеме, че Тиндал го няма.
Преди два месеца Ерик беше скочил от нара си, в очакване и тази сутрин нещата да бъдат както винаги, но когато погледна към мястото, където обикновено спеше Тиндал, почувства как настръхва. Беше виждал ковача мъртво пиян, но това беше нещо друго, някаква неподвижност, която Ерик разпозна инстинктивно. Никога не беше виждал мъртвец отблизо, но затова пък в полето беше разглеждал много мъртви животни и имаше нещо твърде сходно в положението на тялото на ковача. Ерик побутна Тиндал, за да се увери, че старецът наистина е мъртъв, и когато докосна студената кожа, отдръпна ръката си като опарен.
Местният жрец на Килиан, който беше и лечител на бедните в града, незабавно потвърди, че Тиндал е изпил наистина последната си бутилка вино. Тъй като ковачът нямаше семейство, оставиха на Мило да се разпорежда с тялото и той организира набързо траурна служба с малък погребален огън. Пепелта беше разпръсната и беше прочетена молитва към Певицата на Зелената тишина от нейния жрец, макар че ковачите биваха повече свързвани с Тит-Онанка, бога на войната. Ерик си помисли, че би било по-правилно да се помолят на Килиан, богинята на горите и полетата: за шестте години, откакто Ерик се въртеше около наковалнята, Тиндал може би беше поправил само един меч, докато плуговете, браните и другите земеделски сечива, изработени от него, бяха безброй.
Чу далечен звук. По западното шосе от Крондор, града на принца, пристигаше обедната пътническа карета. Ерик знаеше, че има голяма възможност на капрата да е Пърси от Римертън, и ако беше така, сигурно щеше да се отбие в „Червената патица“, за да освежи пътниците и конете си. Кочияшът беше слаб като върлина мъж с огромен апетит и много харесваше ястията на Фрида.
И наистина, след малко обкованите с желязо колела на каретата изтрополиха в хана и със силно „тпру“ Пърси дръпна юздите на четирите коня. Пътническите карети бяха започнали да се движат между Саладор и Крондор преди пет години и бяха донесли голяма печалба на този, които ги беше въвел — Джейкъб Истърбрук, богаташ от Крондор. Сега, според слуховете, той планираше подобна линия и между Саладор и Батира. Всъщност всяка пътническа карета беше голяма каруца с чергило, имаше и сгъваемо стъпало, за да се улесни качването и слизането на пътниците. Две скамейки бяха поставени по двете дължини на колите и пътуването не предлагаше никакви особени удобства, защото каруците тръскаха силно. Но беше поносимо, сравнено с това в керваните, и за тези, които не можеха да си осигурят ездитно животно, беше почти толкова бързо, колкото езда на кон.