Синдрома на глутницата (Вулгарен роман)
- Автор: Калчев Христо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синдрома на глутницата (Вулгарен роман)». Краткое содержание книги:
Маласа изпълни заповедта. Козела повика млада, едрогърда сервитьорка, поръча водка за себе си и бира за момчето. Той нямаше никакво намерение нито желание да влиза в лични, а още по-малко сантиментални отношения.
— Колко души избихте, Малас? — тихо и през зъби попита Козела.
— Дванайсет… — отговори момчето. — Цифрата може да расте, обаче…
— Ако се налага! — неопределено каза Козела. — Сега отделяш пет души от отбора и ги изпращаш в Плевен, Враца, Мездра, Монтана и Ботевград. Същата операция ще повторим в този регион. Упълномощи хората си да организират наказателни и охранителни бригади. За една седмица трябва да превземем този бизнес. Иначе няма смисъл от нашите идиотски срещи.
— Но това струва много пари, шефе! — неуверено каза Маласа.
Козела се усмихна:
— Колко например?
— За цяла Северозападна България… — замислен отговори Маласа — двадесет, тридесет хиляди долара, че може и повече…
Козела му се усмихна подкупващо.
— Скромно момче си ти, Малас, и това ми харесва в тебе. Сега ние ще разменим с теб две неща, които на един език могат да се нарекат стока, но този, който предпочитам аз, ги нарича аргументи. Аз ще си тръгна с тази книга под мишница, но след тебе, малкия. Ти сега ще станеш, ще вземеш това куфарче, което е до левия ми крак и ще си тръгнеш, без да се обръщаш. В него има сто хиляди евро, това е поне три пъти повече от претенциите ти, но носи рискове. Всяка награда трябва да се заслужи или се отнема насилствено. А сега чао, приятелю, аз ще платя сметката и много внимавай! Оттук направо във Велико Търново и никакво поглеждане в огледалата за обратно виждане!
Когато остана сам Козела набра още един телефон.
— Барон фон Веер, — не криейки иронията си каза той — покрих една трета от територията си.
— Какво значи това? — попита офицера от Мосад.
— Значи, че пълзим към пълното изчистване на пътя на коприната. Искам едно сведение. Преведени ли са сумите по спогодбата?
— О, да, г-н генерал! — каза евреинът. — Надявам се, че работя със сериозни хора?
— И аз — каза Козела. — Очаквайте, ще ви се обадя скоро!
— Генерале…, — гневно каза фон Веер.
— Слушам!
— Моите шефове настояват да се видят с Аберман!
Козела се усмихна вътрешно, но на глас каза:
— Твоите шефове искат Ясер Арафат. Едно е да искаш, а друго е да имаш достъп, приятелю! Когато имам какво да ти кажа, ще ти се обадя. И, да…, Йохан, християнството не укорява мечтанието. Как е при юдаизма?
„Време е за почивка“ — помисли Козела, изгледа напускането на Малас, остави десет лева на масата, взе книгата с два пръста и нехайно излезе от крайпътния мотел.
„Прекрасна вечер, студена и звездна, но студена! Как ли е на юг?“ — помисли той, стартирайки BMW-то си. Когато се отдалечи на трийсетина километра от мотела, набра телефон и когато чу гласа, който издирваше, попита:
— Има ли полети от Варна за Атина, колега?
— Не съм готов с отговора — отговори потърсеният, а това беше тройният Георг, както му викаха в Ескадрона. Истинското му име беше Георги Георгиев Георгиев — Трябва ми половин час.
— Имаш го — каза Козела и изключи.
На другия ден излетя от Варна за Истанбул. От Истанбул за Анкара. От Анкара за Никозия в Кипър. Там показа документите си на граничарите в Зелената зона и премина в гръцката част. С едно раздрънкано такси Мерцедес се добра до Лимасол. Спа непробудно десет часа в някакъв частен хотел. Събуди се свеж, като че ли отърсен от кошмари. „Всичко е зад гърба ми! — мислеше той, докато набираше телефона на жена си. — Не, целия кошмар е пред мене!“ — нашепна вътрешният му глас, когато чу гласа на Флора.
— Как си, скъпа? — попита той.
— На смъртно легло от страх! — отговори тя — Къде си Йон?
— На път за вкъщи… — кротко каза Козела. — Искам мусака с патладжани, като тази, която прави майка ти. Замечтал съм си за това ястие, момиче. След десет часа ще бъдем на масата под кедрите.
— Йон? — се опита да се намеси Флора, но беше късно. Козела вече беше преустановил връзката и изключил апарата.
VII.
Козела знаеше всичко за българския наркопазар, знаеше, че отсечката Видин — Силистра ще има малко проблеми и бързо ще подмени както наркобосовете, така и наркодилърите. Естествено даваше си сметка, че основната битка ще бъде за София. Но дотогава имаше много сериозни проблеми за решаване. Маласа трябваше да натрупа опит в „разчистване на терена“, за тази цел, той му повери клина от Силистра до Ботевград. Това беше една трета от територията на държавата, но най-лесната за овладяване или т.нар. бедна България. В нея безработицата се ширеше поголовно, покупателната способност на населението беше сравнително ниска и това правеше интересите сравнително по-безопасни или с други думи по-малко кървави. Справеше ли се с тоя клин Маласа, а това безскрупулно младо вълче не се посвени да унищожи собственото си семейство, така че трудно можеше да бъде причислено към светците на Христовата църква, той щеше да се наложи да представлява глутницата в истински опасните територии на държавата. Това бяха Делиорман, зоните от Якоруда на запад, Асеновград на север, та до Капитан Андреево и турската граница, където се владееха от емисари на Ал Кайда, маскирани като имами, молли и мюезини. Там Маласа не можеше да се справи сам. Оставаха обаче още три територии върху жалката площ от сто и единайсет хиляди километра. Курортите на морския бряг, зимната история около линията Боровец — Банско — Сандански и Кюстендил, които де факто представляваха квадрат и основната битка за София. В тези зони интересите бяха много и по много сложен начин преплетени. Докато ВИС 1 беше силен, руснаците подвиха уши и се държаха, ако не като туристи, то поне като партньори. Със смъртта на Васил Илиев и възхода на СИК ситуацията се повтори, но руските апетити не отслабваха. Около тях действаха десетки други групи — молдовци, украинци, арменци, грузинци от еврейски произход и всички те чакаха удобния момент да сложат ръка върху пазара.