Синдрома на глутницата (Вулгарен роман)
- Автор: Калчев Христо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синдрома на глутницата (Вулгарен роман)». Краткое содержание книги:
— Ни най-малко — каза Козела.
Повика персонала. На масата се струпаха трима келнери. Той каза част от поръчката на английски и изреди десетина неразгадаеми слова. Аберман обаче беше умен мъж и предположи, че това са някакви гръцки деликатеси. Беше прав, върху масата се появиха десетина блюда с морски дарове или фрути ди маре, както ги наричаха по цял свят, руска водка „Кристал“, бутилка Узо, червено и бяло вино, забити в ледени шампаниери.
Влад Аберман не беше от т.нар. пиячи, но му беше омръзнало да бъде затворник и интуицията му подсказваше, че тази вечеря на тази тераса, надвесена над Средиземно море, може да се окаже и фатална за него.
„Ще се насладя на случая!“ — помисли вътрешно той, разчупи един омар, отпи от мастиката (гърците я произнасяха махика) и се облегна удобно в стола си.
— Козел, — попита той — мога ли да ти задам един въпрос? Въпреки правилата на играта, бих ги нарушил с твое позволение…
— Слушам те — каза старата кримка.
— Цялата война е за ноу-хауто, нали?
Козела кимна:
— Така изглежда, Влад! Поне интересите са съсредоточени върху него.
— Ти си умен мъж, генерале, и опитен. Това не е комплимент. Даваш ли си сметка какво представлява понятието ноу-хау?
— Мога да си го преведа — каза Козела — означава „знам как“ и е ключ към нещо, което може да се нарече търговия, индустрия, престъпление… без значение как го водят. Важното е, че тоя ключ е в тебе и много хора го искат.
— Благодаря ти за тази вечер, Козел! — каза младият евреин — Искам да се опиташ да разбереш нещо. Ноу-хауто, за което става дума, нито е константа, нито панацея. То трябва да се контролира и променя според обстоятелствата. Ако днес един кокаин мине под една форма, утре тя ще е митнически негодна. Това разбираемо ли е?
— Да — каза Козела.
— Значи ноу-хауто, за което говорим, е механизъм, движение. Той трябва да се променя според обстоятелствата, да бъде изненадващ. Изчезне ли елементът изненада, изчезва ноу-хауто, Козел. Моля те, кажи го на тези идиоти — началниците ти — и ме оставете на мира! Ще приготвя каквото искате количество, но еднократно! Още на следващия ден, генерале, подобна операция би била рискова и всички, свързани с нея, ще попаднат в лапите на ДЕА. А там, ей богу, знаят как се води следствие. Ще разплетат този чорап до края и всички вкупом ще хлътнем в затвора с доживотни присъди.
Козела изслуша внимателно думите на младока, макар да даваше вид на човек, зает със свои мисли.
— Искаш да кажеш, Влад, че ноу-хауто трябва да бъде в динамично движение?
Младият мъж се усмихна:
— Според физиката, освен динамичното движение, друго не съществува, Козел. Но ако приемем думите ти за тавтология, искам да ти кажа нещо абсолютно откровено. Знам, че не ми мислиш злото, генерале. Не знам защо, но го знам. Знам обаче нещо друго — има хора, които си въобразяват, че, ако им кажа как да маскират еднократно пет тона кокаин, те ще побързат да ме видят мъртъв и ще сгрешат. Никой от тях не знае с каква бързина се развиват престъпната и полицейската техника. Да речем, че ние приготвим утре тия пет тона и ДЕА ги пропусне. Улицата ще ни издаде и след три дни това, което ние наричаме ноу-хау сега, ще е старо и негодно, разбираш ли?
— Да — кимна Козела.
Сервираха стека. Младото огладняло вълче се нахвърли стръвно върху храната и Козела го изчака да засити апетита си. Когато младият мъж даде вид, че е приключил с храненето и запали цигара, Козела се надвеси над масата.
— Влад, моето момче, — каза той — правиш ли разлика между кауза и мисия?
— Това е едно и също — каза Аберман.
— Не, моето момче, не е! — Козела отново се опита да възпроизведе усмивка на лицето. — Ти си евреин, без значение какъв поданик си и си един от Мойсеевите потомци. Вие имате кауза и тя е оцеляването на вашия народ. Една шепа хора, заградени от един милиард фанатизирани врагове. Аз обаче имам мисия, Влад! Трябва да изстискам ноу-хауто от тебе, да го пусна на Мосад, преди Хамас да се е добрало до него, за да спася семейството си. Това не е кауза. Без мен, жена ми, сина ми и всички около нас нищо няма да се промени. Без ресурс обаче Израел трудно ще устои на Саудитските милиарди, Ал Кайда и компания. Тук се сблъскват нашите интереси — твоите и моите. Евреите искат от теб, евреина да им помогнеш във войната с арабите, а ти гледаш несериозно и търговски на тяхната кауза. Аз се опитвам да спася дома си и да се оттегля спокойно. Ей, богу, време ми е! Искам жена ми да се събужда с усмивка и сина ми да порасне, като пълноценен човек. Това е моята малка мисия. В нея няма търговия, аз не искам нищо. И ето къде се поражда конфликта на интересите, Влад? Аз трябва да те принудя, ти да приемеш каузата на своя народ, за да изпълня свещеното си задължение или мисията да спася семейството си. Разбираш ли ме? Не бързай с отговора!