Лъвовете на Ал-Расан
- Автор: Кай Гай Гавриел
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лъвовете на Ал-Расан». Краткое содержание книги:
За миг си помисли, че е стигнал твърде далеч. Но сер Родриго отново се усмихна. В сивите му очи проблесна весело пламъче. Капитанът поглади мустака си.
— Сигурно баща ти си е имал доста главоболия с тази твоя искреност, момче.
— Да, господине — усмихна се в отговор Алвар. — И често ме е предупреждавал да не дрънкам много.
— Предупреждавал те е, така ли?
Алвар кимна.
— Да…
Алвар никак не беше дребен, пък й животът в северното имение не беше лесен. Тази една година в кралската армия в Естерен също не беше почивка. Той беше силен и бърз, добър ездач. Въпреки това не видя юмрука, който се стовари като чук отстрани върху главата му и го прати в тревата, сякаш беше малко дете.
Алвар седна, като плюеше кръв. Попипа челюстта си. Имаше усещането, че е счупена. Станало беше онова, за което го предупреждаваше баща му. Идиотският му навик да казва, каквото мисли, току-що му беше отнел една възможност, за каквато всеки млад войник беше готов да умре. Родриго Белмонте му беше отворил вратата, а Алвар беше нахълтал през нея като глупак и беше паднал по-лице. Всъщност по гръб и лакът.
Той вдигна поглед към Капитана, като се държеше за бузата. Останалите бяха спрели недалеч и ги наблюдаваха с интерес.
— Един-два пъти ми се е налагало да го приложа и на синовете си — обясни Родриго, който като че ли продължаваше да се забавлява. — И сигурно ще ми се налага още някоя и друга година. А сега третият урок, Алвар де Пелино. Не винаги е хубаво да се криеш зад каруцата, както направи ти. И не винаги е хубаво да даваш воля на езика си, преди да си наясно как стоят работите. За да си напълно сигурен в себе си, е нужно малко повече време. Ще имаш достатъчно, за да си помислиш добре, докато сме на път. И докато го правиш, помисли и върху още нещо: дали едно разбойническо нападение на Ал-Расан от бандата на Гарсия де Рада не излиза извън рамките на личната вражда. Аз служа на краля на Валедо, ти също, докато си в този отряд. Конетабълът се опита със заплаха да ме отклони от дълга ми към краля. Това лична работа ли е, млади ми философе?
— За бога, Родриго! — долетя до тях от челото на колоната глас, който не можеше да бъде сбъркан с нищо. — Какво толкова направи изтърсакът на Пелино, та да заслужи това?
Сер Родриго се обърна към Лаин Нунес, който се приближаваше в тръс към тях.
— Нарече ме егоист и несправедлив към хората си. Обвини ме, че ги използвам, за да уреждам лични проблеми.
— Това ли е всичко? — Лаин плю на тревата. — Навремето баща му ми е казвал къде-къде по-лоши работи.
— Сериозно? — Капитана изглеждаше учуден. — Преди да тръгнем де Рада каза, че бил известен с дискретността си.
— Как не! Ти вярваш ли и една дума на това, което казва де Рада? Пелино де Дамон си имаше свое мнение за всичко, което става на божия свят. Докарваше ме до пяна на устата. Що нещо съм изтърпял, докато успея да му издействам повишение — тогава го пратиха да командва оня форт в ничията земя. Най-щастливият ден в живота ми беше, когато му видях гърба!
Алвар гледаше изумен ту единия, ту другия. Челюстта му сигурно щеше да увисне, ако не го болеше толкова много. Беше толкова слисан, че и през ум не му минаваше да стане. Цял живот неговият кротък, търпелив баща му беше внушавал, че не е хубаво да приказваш толкова много.
— Такива глупости дрънкаш, че никой де Рада не може да ти излезе насреща — с усмивка заяви Родриго.
— А, това е смъртно оскърбление! — възпротиви се ветеранът и сухото му набраздено лице се сгърчи в гримаса на престорен гняв.
Родриго се изсмя на глас.
— Ти си обичал бащата на тоя младеж като брат. От години ми го повтаряш. Нали затова избра сина му за похода? Или ще го отречеш?
— Ще отрека всичко, което трябва! — непоколебимо заяви старият воин. — Но щом момчето на Пелино вече те е докарало дотам, че да го цапардосаш, явно съм направил ужасна грешка. Двамата погледнаха Алвар и заклатиха глави.
— Нищо чудно — каза най-сетне Капитана, който съвсем не изглеждаше обезпокоен. — Скоро ще разберем. Ставай, момче! Сложи си нещо студено на бузата, че иначе ще ти е трудно да ни съобщаваш мнението си известно време.
Лаин Нунес вече яздеше към мястото си начело на колоната. Капитана се обърна да го последва. Алвар се изправи.