Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
уважи решението ми да продължа с плана за бягство.
Ейдриън ме стрелна косо с поглед.
– Ами, предполага се, че съм луд, нали? – В очите му про-
блесна обич. – А и без това почти не съществува нещо, което
не бих направил за теб. Колкото по-глупаво, толкова по-добре.
Стигнахме до партера и видях, че Еди беше прав за охра-
ната. Коридорите и стаите бяха наистина пусти. Без повече
да се оглеждаме, излязохме навън и свежият въздух възвърна
енергията ми.
– Сега какво? – обърнах се към спасителите си.
– Сега отиваме при колата, с която ще избягате – отвърна Еди.
Гаражите не бяха далеч, но не бяха и близо.
44
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
– Ще трябва да минем през доста открито пространство –
отбелязах. Не изтъкнах очевидния проблем: че ще ме убият,
ако ме видят.
– Използвам духа, за да изглеждаме неясни и трудни за раз-
познаване – каза Ейдриън. Допълнително изпитание за магия-
та му. Не би могъл да издържи още дълго. – Хората няма да ни
познаят, освен ако не се спрат и не се втренчат директно в нас.
– Което вероятно няма да сторят – обади се Михаил. – Ако
изобщо някой ни забележи. Всички са прекалено разтревоже-
ни за себе си, за да обръщат внимание на останалите в целия
този хаос.
Като се огледах, установих, че е прав. Сградата на затвора
беше далеч от църквата, но онези, които са били близо до екс-
плозията, вече бяха стигнали до тази част на кралския двор.
Някои тичаха към резиденциите си. Други търсеха пазители,
надявайки се те да ги защитят. А трети... трети вървяха в съ-
щата посока като нас – към гаражите.
Толкова са изплашени, че наистина искат да напуснат
двора – осъзнах. Нашата група се движеше толкова бързо, колкото бе възможно с Ейдриън, който нямаше физическата
подготовка на дампирите. – Гаражите ще са претъпкани. –
Автомобилите на дворцовите обитатели и тези на гостите се
паркираха на едно и също място.
– Колкото повече хаос, толкова по-добре за нас – изтъкна
Михаил.
С изобилието от събития в собствената ми действителност,
не можех да се гмурна напълно в тази на Лиса. Леко докосване
до връзката ме увери, че тя е в безопасност в двореца.
– Какво прави Лиса през това време? – попитах.
Повярвайте ми, радвах се, че тя не е замесена в това отка-
чено нахлуване в затвора, за да ме освободят. Но както бе от-
белязал Ейдриън, нейните способности многократно надми-
наваха неговите за случаи като този. И сега, като се замислех
за изминалите дни, беше очевидно, че тя е знаела за този план.
Това беше тайната ѝ.
– Лиса трябва да остане невинна. Тя не бива да бъде свър-
зана с какъвто и да е план за бягство или експлозия – отвърна
ми Дмитрий, с очи, вперени напред в целта. Той все още я смя-
45
р и ш е л м и й д
таше за свой спасител. – Тя трябва да бъде сред останалите
кралски особи. Както и Кристиан. – Почти се усмихна. Поч-
ти. – Онези, които със сигурност биха били начело в списъка
ми на заподозрени, ако нещо избухне.
– Но пазителите няма да ги заподозрат, след като разберат,
че взривът не е причинен от магия – заключих аз. Припомних
си думите на Михаил от преди малко. – И, хей, откъде вие,
момчета, сте се сдобили с С4? Военните експлозиви са доста
крайно средство, дори и за вас.
Никой не ми отговори, защото пред мен внезапно изско-
чиха трима пазители. Очевидно не всички бяха в църквата.
Двамата с Дмитрий се спуснахме начело на групата, движейки
се като един, както винаги в битка. Ейдриън каза, че илюзията, която е разпрострял върху групата ни, няма да издържи, ако
някой се изправи директно пред нас. Исках да съм сигурна, че
двамата с Дмитрий ще сме първите, които ще се изправят сре-
щу пазителите, с надеждата, че те няма да разпознаят другите
зад нас. Хвърлих се без колебание в схватката, подчинявайки
се на защитните си инстинкти. Но в тези частици от секундата
осъзнах целия ужас на случващото се.
И преди съм се била с пазители и винаги съм се чувствала
виновна. Сражавах се с онези в затвора Тарасов, както и с
охраната на кралицата по време на ареста ми. Макар че всъщ-
ност не познавах нито един от тях, достатъчно лошо беше да
зная, че са колеги... но сега? Сега се изправях пред едно от
най-трудните предизвикателства в живота си, колкото и не-
значително да изглеждаше. В крайна сметка тези трима па-