Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
та част от материала на статуите се разхвърча към външните
страни на градината. Малки каменни парчета и прах се поси-
паха върху погребалната процесия, но нито един голям каме-
нен къс не удари Лиса или някой от застаналите наблизо. Ако
се предположеше, че статуите не са се взривили спонтанно,
който го бе направил, бе действал изключително прецизно.
Като оставим логистиката настрани, огромните пламъци,
издигащи се към небето, си бяха доста страшни. Настана хаос,
докато всички се опитваха да избягат. Само че в паниката си
хукнаха в различни посоки, така че последваха сблъсъци и
струпвания. Дори носачите оставиха скъпоценния си товар и
се разбягаха. Амброуз беше последният, който го стори. Зя-
паше ужасено Татяна с разширени очи, но поредният каменен
отломък го пришпори да се присъедини към бягащата тълпа.
Неколцина пазители се опитваха да въдворят ред, като насоч-
ваха присъстващите обратно към пътя на процесията, но без
38
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
особен успех. Никой не беше на себе си, всички бяха твърде
ужасени и паникьосани, за да разсъждават разумно.
Е, всички с изключение на Лиса.
За моя изненада, тя не беше изненадана.
Тя бе очаквала експлозията.
Не побягна, въпреки че тичащите покрай нея я бутаха и
блъскаха. Стоеше като закована на мястото, където беше, ко-
гато статуите избухнаха, оглеждаше ги и преценяваше пора-
женията. Всъщност изглеждаше загрижена да не би някой сред
множеството да е сериозно наранен от взрива. Но, не. Както
вече забелязах, изглежда нямаше ранени. А ако имаше, то по-
скоро бяха пострадали от блъскащата се подивяла тълпа.
Доволна, Лиса се обърна и се присъедини към останалите.
(Е, тя вървеше; те бягаха.) Беше изминала съвсем малко раз-
стояние, когато видя голяма група пазители, забързани към
църквата с мрачни лица. Някои от тях се спряха, за да помог-
нат на онези, които се опитваха да се измъкнат, но повечето
се насочиха към мястото на експлозията, за да разберат какво
се бе случило.
Лиса отново се спря и типът, който беше зад нея, се удари
в гърба ѝ, но тя почти не забеляза сблъсъка. Наблюдаваше на-
прегнато пазителите, отбеляза наум колко са на брой и сетне
отново продължи. Скритите ѝ мисли започнаха да се разкри-
ват. Най-после започнах да навързвам отделните части от пла-
на, който криеше от мен. Тя беше доволна. Но и нервна. Но
най-вече изпитваше...
Някакво вълнение в затвора ме върна обратно в моето
съзнание. Обичайната тишина бе нарушена и в момента се
разнасяха възклицания. Скочих от мястото си и се притиснах
към решетките, като се опитвах да видя какво става. Дали и
тази сграда също щеше да експлодира? Моята килия гледаше
към стената на коридора и нямах изглед към останалата част
от коридора или входа. Но видях пазачите, които обикновено
стояха в далечния край на коридора, да притичват покрай мен
към мястото на суматохата.
Не знаех какво означава това и се стегнах, готова за всич-
ко – за приятел или враг. Нямаше да се учудя, ако някаква
отцепническа група напада двора, за да направи изявление
39
р и ш е л м и й д
срещу правителството на мороите. Огледах набързо килията
и мислено изругах. Искаше ми се да има с какво да се защитя.
Най-близко до оръжие бе книгата на Ейб, но тя не ми вършеше
работа. Ако той беше толкова велик, на какъвто се правеше,
щеше наистина да пъхне една пила вътре. Или да ми донесе
нещо по-голямо, като например „Война и мир“.
Шумът стихна и трополене на стъпки се насочи към мен.
Стиснах юмруци и отстъпих няколко крачки назад, готова да
се отбранявам срещу всеки, който се появи.
„Всеки“ се оказа Еди Кастъл. И Михаил Танър.
Не очаквах приятелски лица. Еди беше мой стар приятел
от академията „Свети Владимир“, пазител като мен и някой,
който ме подкрепяше в доста злополучни приключения, вклю-
чително нахлуването в затвора, в който се намираше Виктор
Дашков. Михаил беше по-голям от нас, наближаваше триде-
сетте и ни бе помогнал да променим Дмитрий от стригой в
дампир с надеждата, че Соня Карп – жената, която Михаил
обичаше и която се бе превърнала в стригой – може също да
бъде спасена. Плъзнах поглед от единия към другия.
– Какво става? – настоях да узная.
– И на мен ми е приятно да те видя – рече Еди. Той се по-