Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
зия, причинена от духа. Когато се събудят, ще си спомнят, че са
видели единствено онзи откачен руснак. Не исках да те обидя.
– Не си – каза Дмитрий, когато Ейдриън пристъпи прага.
Зяпнах го слисано, като за малко ченето ми да увисне до
пода. Те бяха заедно, двамата мъже в живота ми. Ейдриън не
приличаше на някой, готов да се впусне в юмручен бой, но беше
нащрек и сериозен като останалите бойци наоколо. Красивите
му очи бяха бистри и излъчваха интелигентност и хитрост, кои-
то притежаваше, когато наистина пожелаеше. Тъкмо в този миг
ми светна, че той не изглежда нито пиян, нито надрусан. Нима
това, което бях видяла вчера, е било само преструвка? Както и
да е, усетих как по лицето ми бавно плъзва усмивка.
42
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
– Лиса е излъгала майка ти преди малко – отбелязах. –
Предполагаше се, че лежиш някъде пиян, в несвяст.
Той ме удостои с една от циничните си усмивки.
– Ами, да, навярно в момента това би било по-умно – и
много по-забавно занимание. И се надявам всички да си ми-
слят, че правя точно това.
– Трябва да тръгваме – обади се Дмитрий нетърпеливо.
Извърнахме се към него. Шегите тутакси замряха на уст-
ните ни. Онова изражение на Дмитрий, което показваше, че
е готов на всичко, че винаги ще те води към победа, караше
всички да го следват безусловно. Лицата на Михаил и Еди –
които добиха сериозни изражения – показваха, че се чувстват
точно така. За мен също изглеждаше съвсем естествено. Дори
изглежда Ейдриън вярваше на Дмитрий и в този миг се въз-
хитих на Ейдриън, че бе загърбил всякаква ревност, както и
заради риска, на който се подлагаше. Особено след като Ей-
дриън даде съвсем ясно да се разбере, при това неведнъж, че
не желае да се замесва в каквито и да било опасни приключе-
ния или да използва духа за тайни заговори. Например в Лас
Вегас той просто ни придружаваше в ролята на наблюдател.
Разбира се, беше пиян през повечето време, но това вероятно
нямаше значение.
Направих няколко крачки напред, но Ейдриън вдигна вне-
запно ръка и ме спря.
– Почакай! Преди да тръгнеш с нас, трябва да знаеш
нещо. – Дмитрий понечи да възрази, а очите му блеснаха не-
търпеливо. – Тя трябва да знае – настоя Ейдриън и срещна
спокойно погледа му. – Роуз, ако избягаш... повече или по-
малко признаваш вината си. Ще бъдеш беглец. Ако пазителите
те намерят, няма да имат нужда от процес или присъда, за да
те убият намясто.
Четири чифта очи се втренчиха в мен, докато осъзнавах
пълното значение на казаното. Ако останех, имахме, макар и
незначителния шанс, в малкото време до процеса да открием
доказателство, което щеше да ме спаси. Не беше невъзможно.
Но ако нищо не изникнеше, почти е сигурно, че щях да бъда
мъртва. Тази възможност беше като хазарт. При нея същест-
вуваше огромната вероятност да не оцелея.
43
р и ш е л м и й д
Ейдриън изглеждаше също толкова объркан, колкото се
чувствах и аз. И двамата знаехме, че няма добър избор за мен.
Той просто се тревожеше и искаше да зная какво рискувах.
Обаче според Дмитрий... за него избор не съществуваше.
Виждах го изписано по лицето му. Той винаги се подчиняваше
фанатично на правилата и постъпваше както е общоприето.
Но в този случай? С толкова лош шанс? По-добре да риску-
вам да живея като беглец и ако смъртта ме настигне, да умра,
сражавайки се.
Моята смърт няма да е дата, отбелязана в нечий календар.
– Да вървим – заявих.
Забързахме към изхода на сградата, нетърпеливи да продъл-
жим с плана. Не можах да сдържа забележката си към Ейдриън.
– Сигурно си използвал доста от духа, за да внушиш всич-
ки тези илюзии у пазачите.
– Така е – съгласи се той. – Всъщност не притежавам дос-
татъчно сила, за да го правя за много дълго. Лиса вероятно би
накарала десетина пазачи да си мислят, че са видели призраци. А
аз? Едва мога да накарам неколцина да забравят Еди и Михаил.
Затова трябва да има някой, който да си спомнят и който да при-
влече вниманието. Дмитрий бе идеалната изкупителна жертва.
– Е, благодаря ти. – Стиснах нежно ръката му. Докато то-
плината преминаваше помежду ни, не си дадох труда да му
напомня, че още съм много далеч от свободата. Това щеше
да омаловажи героизма му. Пред нас имаше още доста пре-
пятствия, но все пак оценявах участието му, както и това, че