Последна саможертва

ми беше, че не можах да се сбогувам с Лиса. Заради връзката

никога не сме напълно разделени, но тя не можеше да замени

личното общуване. Обаче си струваше, след като по този на-

чин тя щеше да остане чиста и никой нямаше да я свърже с

бягството ми. Поне се надявах.

Както винаги, шофираше Дмитрий, което продължавах да

смятам за нечестно. Едно беше, когато бях негова ученичка,

но сега? Никога ли нямаше да ми даде да карам? Предпола-

гам, че сега не беше най-подходящото време да го обсъжда-

ме – особено след като не възнамерявах двамата да останем

заедно за дълго.

Неколцина бяха дошли да видят взривената стена, но никой

от пазителите все още не се бе появил. Дмитрий премина през

 51 

р и ш е л м и й д

зейналата в стената дупка също толкова впечатляващо, както

и Еди, когато профуча през дървената бариера, заграждаща

пътя пред портала на затвора Тарасов, само че хондата сивик

не се справи така добре с неравния, тревист терен, както джи-

път в Аляска. Проблемът, когато правиш собствен изход, е, че

не върви заедно с ново шосе. Имаше някои неща, невъзможни

дори и за Ейб.

– Защо колата за бягството ни е хонда сивик? – попитах. –

Не е особено добра за изровени черни пътища.

Дмитрий не ме погледна, а продължи да управлява колата

по неравния път към главното шосе.

– Защото хондите сивик са най-разпространените коли на-

около и не привличат вниманието. А и това би трябвало да е

единственият черен път, по който ще минем. Като стигнем ма-

гистралата, ще се отдалечим колкото се може повече от крал-

ския двор... преди да изоставим колата, разбира се.

– Да изоставим... – Поклатих глава и реших да замълча.

Стигнахме до прашно шосе, което ми се стори като най-глад-

кото място на земята в сравнение с онзи друсащ старт. – Виж,

след като вече се измъкнахме от двора, искам да знаеш, че бях

напълно сериозна, когато казах, че не искам да идваш с мен.

Оценявам помощта ти за бягството. Наистина. Но да се мота-

еш в моята компания, не е най-добрата услуга, която можеш да

си направиш. Ще преследват мен много повече, отколкото теб.

Ако сега поемеш по своя път, ще можеш да живееш някъде

сред човешката раса, а не да бъдеш третиран като лаборатор-

но животно. Дори има вероятност да можеш да се върнеш в

двора. Таша ще се застъпи за теб.

Дмитрий дълго време не каза нищо. Това ме влудяваше.

Не бях от тези, които издържаха дълго на тишина. Винаги

у мен се събуждаше желание да бърборя, за да я запълня.

Освен това, колкото по-дълго седях в тази кола, толкова по-

вече осъзнавах, че аз съм сама с Дмитрий. Бяхме изцяло

и напълно сами за пръв път, откакто той отново бе станал

дампир. Чувствах се като глупачка, но въпреки риска и всич-

ки опасности... ами, аз все още бях запленена от него. От

Дмитрий се излъчваше нещо толкова могъщо и завладяващо.