Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
си тръгна, без да се сбогуваме, нали?
Поклатих раздразнено глава.
– Беше ли всичко това част от плана ти като мой адвокат?
Не ми е известно бягството с помощта на експлозиви да е част
от адвокатското обучение.
– Е, сигурен съм, че не е било част от обучението на Дей-
мън Тарус. – Усмивката на Ейб не трепна. – Казах ти, Роуз.
Няма да те екзекутират. Нито ще се изправиш пред съда, ако
мога да го предотвратя. – Замълча. – Което, разбира се, мога.
Поколебах се и погледнах към колата. Дмитрий стоеше до
нея с ключовете в ръка и нетърпеливо изражение. Думите на
Ейдриън отекнаха в съзнанието ми.
48
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
– Ако избягам, ще изглеждам още по-виновна.
– Те вече те смятат за виновна – напомни ми Ейб. – Престо-
ят ти в онази килия няма да го промени. Бягството ти просто
ще ни осигури малко повече време, за да направим това, което
е нужно, без екзекуцията ти да виси над главите ни.
– И какво точно ще направите?
– Ще докажем, че си невинна – намеси се Ейдриън. – Или,
ами... че не си убила леля ми. От известно време зная, че не си
чак толкова невинна.
– И какво, да не би да смятате да унищожите доказател-
ството? – попитах, без да обръщам внимание на заядливата
забележка на гаджето ми.
– Не – поклати глава Еди. – Ще трябва да открием кой на-
истина я е убил.
– Вие, момчета, не бива да се замесвате, сега, след като
вече съм свободна. Това е мой проблем. Нали затова ме осво-
бодихте?
– Това е проблем, който не бихме могли да разрешим, дока-
то ти си в двора – рече Ейб. – Трябва да сме сигурни, че си на
свобода и в безопасност.
– Да, но аз...
– Губим си времето в безсмислени спорове – прекъсна ме
Дмитрий. Погледът му се насочи към другите гаражи. Все
още цареше хаос и всички бяха твърде заети със страхове-
те си, за да ни забележат. Но това не намали загрижеността
на Дмитрий. Той ми подаде сребърен кол и аз не попитах за
причините. Беше оръжие, нещо, което не можех да откажа. –
Зная, че изглежда, сякаш цари хаос, но ще се изненадате колко
бързо пазителите ще възстановят реда. И когато го направят,
ще заключат това място.
– Не е нужно да го правят – изрекох бавно, докато мислите
ми бясно препускаха. – И без това ще ни е трудно да напуснем
двора. Ще ни спрат... ако изобщо стигнем до портите. По про-
тежение на километри ще има колона от коли!
– Е, добре – промърмори Ейб, докато изучаваше лениво
ноктите си. – Най-отговорно заявявам, че в най-скоро време
ще се отвори нов „портал“ в южната стена.
Зацепих.
49
р и ш е л м и й д
– О, Господи! Ти си този, който е осигурил С4.
– Казваш го така, сякаш е много лесно – намръщи се баща
ми. – Доста трудно е да се снабдиш с подобно нещо.
Търпението на Дмитрий се изчерпваше
– Отнася се до всички: Роуз трябва да тръгне сега. Тя е в
опасност. Ако се наложи, ще я извлека насила оттук.
– Не е нужно ти да идваш с мен! – изстрелях към него, до-
някъде обидена от увереността му, че присъствието му е един
вид даденост. Изплуваха спомените от последната ни карани-
ца, когато той ми заяви, че не би могъл да ме обича и дори не
желае да сме приятели. – Аз ще се погрижа за себе си. Не е
нужно и друг да си навлича неприятности. Дай ми ключовете.
Вместо това Дмитрий ме удостои с един от онези съжали-
телни погледи, с които искаше да ми каже, че според него се
държа абсурдно. Все едно отново бяхме в академията „Свети
Владимир“.
– Роуз, едва ли мога да си навлека повече неприятности.
Някой трябва да бъде нарочен за помощник при бягството ти
и аз съм най-добрият избор.
Не бях толкова сигурна в това. Ако Татяна наистина
беше постигнала напредък в убеждаването на останалите, че
Дмитрий не е заплаха, тази щуротия щеше да съсипе всичко.
– Върви – подкани ме Еди и ме изненада с кратка прегръд-
ка. – Ще държим връзка чрез Лиса. – Осъзнах, че водя изгубе-
на битка с тази група. Наистина беше време да тръгвам.
Прегърнах Михаил и промърморих в ухото му:
– Благодаря ти. Благодаря ти за помощта. Кълна се, че ще
я намеря. Ще открием Соня. – Той ми се усмихна тъжно и не
отговори.
Най-трудно бе сбогуването с Ейдриън. Виждах, че и за
него е трудно, въпреки безгрижната му усмивка. Не би мо-
гъл да е щастлив, че заминавам с Дмитрий. Нашата прегръдка