Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
скептични относно способността ѝ да лекува, имаше също
толкова много, които вярваха. Видях учудване и благогове-
ние, изписани по лицата им, и за секунда се запитах кого бяха
дошли да видят в действителност: Лиса или Татяна?
Най-после се показа катедралата, което беше посрещнато
с облекчение от Лиса. Слънцето не убиваше мороите както
стригоите, но горещината и слънчевата светлина създаваха
неудобство на всеки вампир. Процесията почти свършваше и
тъй като приятелката ми беше една от онези, на които им бе
позволено да присъстват на църковната служба, много скоро
щеше да се наслади на климатика.
Докато оглеждах обстановката, не можех да не си поми-
сля какъв ироничен кръговрат представлява животът. Върху
просторните земи от двете страни на църквата се извисяваха
две гигантски статуи на двама древни легендарни монарси на
мороите: крал и кралица, под чието управление те бяха по-
стигнали благоденствие и успехи. Въпреки че се намираха на
значително разстояние от църквата, двете статуи се издигаха
някак си заплашително, сякаш оглеждаха критично всичко на-
около. Близо до статуята на кралицата се намираше градина-
та, която добре познавах. Бях принудена да работя в нея като
наказание заради бягството ми в Лас Вегас. Истинската цел
на онова пътуване – която никой не знаеше – беше да освобо-
дя Виктор Дашков от затвора. Виктор беше отдавнашен наш
враг, но той имаше брат – Робърт, който владееше духа и зна-
еше как може да бъде спасен Дмитрий. Ако някой от пазители-
36
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
те бе разбрал, че аз съм освободила Виктор – а по-късно съм
го изгубила, – наказанието ми щеше да бъде много по-тежко
от подреждане на архиви и озеленяване. Поне бях свършила
добра работа в градината, помислих си горчиво. Ако ме ек-
зекутират, щях да оставя запомняща се следа в кралския двор.
Преди да се обърне и да влезе в църквата, погледът на Лиса
се задържа доста дълго върху една от статуите. Сега цялата бе
плувнала в пот и аз осъзнах, че не е само заради горещината.
Беше неспокойна и притеснена. Но защо? Защо беше толкова
нервна? Това бе просто церемония. Трябваше само да следва
хода на нещата. При все това... ето пак. Нещо друго я тормо-
зеше. Тя продължаваше да крие рояк мисли от мен, но няколко
се изплъзнаха.
Прекалено близо, прекалено близо. Движим се твърде бързо.
Бързо? Не и според мен. Лично аз никога не бих се справи-
ла с тази бавна, тържествена стъпка. Особено ми беше жал за
носачите. Ако бях един от тях, щях да пратя благоприличието
по дяволите и да хукна към крайната цел. Разбира се, това мо-
жеше да поразтърси мъртвеца. Ако организаторката на погре-
бението беше разстроена заради роклята на Лиса, можех да си
представя как щеше да реагира, ако Татяна изпадне от ковчега.
Катедралата вече се виждаше по-ясно, а под слънчевите
лъчи куполите ѝ блестяха в кехлибарени и оранжеви оттенъ-
ци. Лиса беше на няколко метра от входа, но застаналият на
прага свещеник се виждаше съвсем отчетливо. Одеждите му
бяха направо заслепяващи. Бяха ушити от тежък, блестящ
брокат, дълги и надиплени. Главата му бе увенчана с кръгла
шапка с кръст, също златен. Помислих си, че е проява на лош
вкус да засенчва по блясък и великолепие дрехите на крали-
цата, но може би това трябваше да прави един висш свещеник
при официални случаи. Сигурно така привличаше Божието
внимание. Той вдигна ръце, за да посрещне процесията, и така
разкри още от това пищно одеяние. Останалата част от тълпа-
та, в това число и аз, не можахме да се сдържим и вперихме
смаяни погледи в ослепителната гледка.
И така, можете да си представите изненадата ни, когато
статуите избухнаха.
37
Г л а в а 4
И когато казвам избухнаха, имам предвид, че те наис-
тина избухнаха.
Пламъци и дим се разпростряха като венчелистчета
на разцъфнало цвете, когато онези бедни монарси експлоди-
раха, разпръсквайки каменни отломки. За миг останах шашна-
та. Беше все едно да гледаш екшън филм: страхотна експлозия
отекна във въздуха и яко разтърси земята. Сетне обучението
и инстинктите ми на пазител си казаха думата. Критичен оглед
и преценка на ситуацията. Веднага забелязах, че по-голяма-