Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
Когато Темпър мина между масите, той усети тежестта на множество погледи и спря, но нито един от мъжете не го погледна в очите. Вместо това се втренчваха в чашите си или в масата и започваха да мърморят, сякаш с надеждата той да продължи по пътя си като всеки гост, който не беше добре дошъл. Това бе необичайно поведение за мъже, които изглеждаха достатъчно жилави и корави, за да са избягали от някой затворнически кораб или за да попълнят постоянния недостиг на гребци във флотата на Империята. Темпър се насочи към обичайното си място, усещайки странния заряд във въздуха.
Когато мина покрай последните маси, той зърна група опърпани на вид мъже, облечени в прокъсани туники и пелерини, които изглеждаха като намерени на улицата. Мъжете седяха заедно с неколцина други, чиито белези и яки тела говореха за военна служба. Необичайна тълпа за хана на Кууп. Но старият Ренгел го бе предупредил да очаква странна нощ.
Някой седеше на любимата му пейка до задната стена. Виждайки колко претъпкан бе ханът, Темпър бе очаквал това, но все пак се подразни. Не можеше ли Кууп да запази любимата му маса? Бездруго плащаше наем на проклетия кръвопиец. За какво даваше тези пари? За малката килийка горе? За ужасната храна?
Мъжът, седнал на мястото му, носеше кожена жилетка върху ватирана ленена риза, която висеше на дрипи над кожените му гамаши. Намазнените кожени ремъци за пристягане на китките не можеха да скрият белезите по кожата на ръцете му: сбръчкани остатъци от изжулена плът, тънки, бледи полумесеци, оставени от метално острие и гневните розови петна на кожа, заздравяла след изгаряне. Главата му бе сведена ниско и той разговаряше тихо със съседа си, който се бе свил в сянката.
За миг Темпър се поколеба. Чудеше се дали да заговори мъжа. Не, че очакваше той да му отстъпи мястото си — просто искаше да го накара да вдигне глава, за да разгледа чертите му. Но лицето на мъжа остана извърнато на една страна. На Темпър му се стори, че го криеше нарочно. Той съкрати разстоянието помежду им още малко, но точно тогава Кууп се материализира на пътя му. Беше излязъл от една тясна странична вратичка. Съдържателят огледа салона с ръце, скръстени зад кожената престилка. Махна към единствената празна маса и Темпър тръгна натам; беше изкарал половин ден на смяна и не възнамеряваше да прекара дори секунда повече на крак.
Кууп седна с него.
— Извинявай за това, Темп — рече той и вдигна една гарафа, пълна с прасковено бренди.
Темпър кимна.
— Голяма тълпа — отбеляза той, но Кууп продължи да налива брендито без да му отговори. Темпър сви рамене и вдигна пълната чаша с бренди за наздравица.
— За Империята — каза Кууп и също вдигна чашата си.
— За морското дъно — отвърна Темпър и погълна питието.
Кууп подсвирна и опря гръб в стената, за да разгледа по-добре клиентите си.
— Да, различна сган. Но е само за тази нощ.
— Лунна сянка.
Кууп го погледна.
— Да, така е. Но за първи път чувам за нея.
Извади един парцал изпод престилката си и избърса потното си чело, след което подсуши рехавия си перчем от къдрава червена коса.
Темпър се облегна на масата с лакът и кимна към салона.
— Грубовати ми изглеждат…
Кууп махна с ръка, сякаш за да прогони думите му като досадни мухи.
— Тихи са, имайки предвид младостта им. Досега нищо не са счупили, ако не броим печатите на две бъчви тъмна бира.
Изкикоти се самодоволно.
Темпър въздъхна. Според него най-големият недостатък на Кууп беше неговият непоклатим оптимизъм. Идваше на такива щедри дози, че ако човек не го познаваше достатъчно добре, би решил, че е празноглав. Темпър си помисли, че може би Кууп имаше причина да бъде вечно изпълнен с надежди, при всичкото това злато, което минаваше през ръцете му.
Зачуди се дали по-късно да не навести Сийл. Боговете знаеха, че тази нощ младият взводен лечител сигурно имаше нужда от компания. Но момчето сигурно вече бе потънало до лакти в медицинския си шкаф. Изведнъж на Темпър му дойде по-добра идея и той махна на Кууп да се приближи.
— Да си виждал Корин наоколо?
Пивоварят го дари с широка усмивка и би го смушкал закачливо с лакът, ако смръщената гримаса на Темпър не го бе предупредила, че ще получи юмрук в отговор. Усмивката му се стопи, докато обмисляше въпроса.