Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
Тя вдигна ръка.
— Знаеш, че винаги го правя. Върни се скоро.
— Така ще направя. Колкото мога по-скоро.
Тя се извърна към вратата и чу как вятърът стене по скалите, а океанът се притиска в брега с бавно, но настоятелно упорство. Вратата се затръшна. Тя сведе глава и скръсти ръце в скута си.
Студеният вятър духаше без да отпуска. Горе в небето препускаха облаци — знаменосци на плътния облачен фронт, завзел целия южен хоризонт. Нищо не помръдваше сред барачките по южния бряг на остров Малаз, под сребърното око на новоизгрялата луна, с изключение на рибаря, който вървеше бавно към залятия от вълните морски чакъл. Мангалът му искреше като факел в бръснещия вятър. За момент той спря и се заслуша; стори му се, че бе чул вой на хрътка, понесен от вятъра. Обърна премрежен поглед на юг и направи гримаса: синьо-зелени светлини проблясваха като пламнали мачти, пронизали тъмния хоризонт от облаци и вода. Моряците вярваха, че тези светлини примамват мъже към дъното и ги обричат на смърт.
Рибарят видя, че приливът почти бе достигнал лодката му на брега. Закрепи мангала в желязната поставка до мястото на гребеца, подпря носа на лодката с рамо и подскочи като опарен: дебела люспа лед покриваше дървото като втора кожа. Той изпсува безгласно и положи ръка върху дървото. Ледът се разтопи, кондензира се върху полираното от времето дърво и се превърна в пара, която вятърът открадна. Пеейки тихичко под нос, рибарят избута носа на лодката. Тя се плъзна по камъните и навлезе в морето. Когато водата достигна бедрата му, той скочи вътре.
Докато гребеше, рибарят си пееше една песен, която бе стара още по времето, когато първите мъже и жени бяха стъпили на този остров. Прегърбените, обветрени хълмове потънаха в далечината, сякаш самият вятър ги бе отнесъл.
С едното гребло той обърна лодката сред вълните, след което застана с лице към кърмата, като носа на лодката бе насочен на юг. Между нея и Малаз, който вече бе една далечна черна резка на северния хоризонт, морето се надигаше на тежки вълни, гладки като древните островни планини. Градушка бомбардираше белите гребени на вълните около лодката, но не докосваше сивата коса на рибаря, вееща се на вятъра. Дълбоки океански вълни, високи колкото кораб, надвисваха над него, разпенени и посребрени от лед и мраз. Но после се спускаха под носа на лодката, нежни и хрисими като тучна ливада, а рибарят продължаваше да си тананика на вятъра.
От юг се задаваше фронтът на бурята, един гъст и тъмен покров от разбеснели се облаци. Снегът и лапавицата се разтапяха на дъжд и разсейваха много преди да достигнат лодчицата. Светкавици пореха облачната плът, а дъното на облачния фронт просветваше в изумрудено и тъмно синьо. Рибарят не виждаше това; той гледаше на север, захапал лулата си, и пееше своята песен, докато вятърът крадеше думите от устата му.
Киска скоро изгуби от поглед мъжа, който бе изскочил пред нея толкова внезапно. Това отново й замириса на Лабиринтите и започна да се надява, че възможността да бъде проследен изобщо не му бе дошла на ум. Ако се бе досетил, сега щеше да е зад нея или може би щеше да я наблюдава от някоя пътека в Лабиринта на Мрака на Рашан, или дори от владенията на самия Гугла, Пътят на Смъртта. Независимо от това, че проникването в Лабиринтите в нощ като тази не й изглеждаше особено разумно.
Следвайки своята мишена и нейните телохранители, Киска бе навлязла във вътрешността на острова през складовия район и бе минала през най-бедните квартали, пълни с магазини за вехтории, лихвари и щавачи. Ако мишената й продължеше в същата посока, скоро щеше да се озове в един още по-ужасен район на Малаз, „Мишката“ — най-мръсната, мизерна и пропаднала част на града.
На първата кална улица, пресечена от дъски, използвани като мостове, мишената й зави рязко на север. Киска не бе изненадана от тази внезапна смяна на посоката; представи си отвращението на чужденците при вида на миризливите канални нечистотии и прогнилите кухненски отпадъци, плуващи в зловонна вода, изливаща се от близкото блато. Щеше да й бъде съвсем лесно да ги следи през лабиринта от улички, особено сега, защото повечето от тях бяха просто лепкави пътеки, проправени сред черните развалини, останали от бунтовете миналото лято. Но тя не обичаше да идва тук, най-вече защото бе израснала в тази част на града и бе прекарала по-голямата част от живота си опитвайки се да изпълзи оттам.
Мишената й постепенно се насочи към богатия търговски център. Прекосиха голям брой търговски улици, движейки се почти винаги на север, нагоре по тесни калдъръмени улички и покрай витрините на магазини, сега затворени и заключени поради бързо падащата нощ. Навлязоха в квартала на търговците на платове и започнаха да катерят хълмовете на североизток, които водеха до Светлините, достолепния богаташки квартал. Повечето имения стояха празни зад високите си порти и огради. Сега служеха за провинциални вили на собствениците си — аристократичните семейства, които бяха прехвърлили интересите си на север, през Протока на Ветровете и в Имперския двор в Унта.