Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
Как можеха да направят това? Малаз бе нейна територия! Като дете, Киска бе проучила всяка сграда и всеки склад, беше запомнила наизуст всеки завой, всеки зид и всяка задънена уличка в града. Пел дори й бе казал, че ако можеше да прави назначения, щеше незабавно да я вземе в гарнизона като офицер от разузнаването. Нямаше нещо на този остров, което да не можеше да открадне, стига да поискаше.
Проблемът бе, че на този остров нямаше нищо, което да си струва да се открадне. Така че тя се зае с това да наблюдава дребните крадци и главорези: бандата на Спендър, която владееше крайбрежието; пирати джакатанци, които от време на време плячкосваха кораби. Всеки, който пускаше котва в пристанището.
Но те просто я дръпнаха настрани. Може би това болеше най-много от всичко. Защото бе ненужно и необмислено; защото тя наистина се бе надявала, че те могат да… Киска се спря навреме, преди пак да започне да мисли за това. Нямаше да понесе отново да си спомни наивните си надежди, нещата, с които се бе хвалила пред хора. Те наистина бяха имперски Нокти. И наистина придружаваха Имперски Юмрук. Може би един от само стотината администратори, управители и дори генерали на армии.
Киска стисна зъби толкова силно, че я заболяха. И какво, ако не беше завършила едно от онези префърцунени офицерски школи в Унта, Ли Хенг или Тали? И какво, ако нямаше достъп до магията на Лабиринтите? Беше достатъчно добра, за да върши работата си без тези знания. Леля Агайла често й казваше, че има природен талант за този вид работа. Киска вярваше, че с нищо не отстъпва на един агент от разузнаването.
Посещението на този имперски служител беше втори шанс, изпратен от боговете, който не биваше да пропуска след миналогодишния престой на военния конвой. Тогава, докато се презапасяваха с продоволствие, войниците бяха наложили новия декрет на Регента срещу магията и нещата бързо бяха излезли извън контрол. Агайла я бе заключила в стаята й, казвайки, че го прави за нейно добро, точно когато талантите и знанията й можеха да бъдат най-полезни. Това бе идеалната възможност да докаже способностите си и да привлече вниманието на някой влиятелен човек, който да прецени правилно възможностите й. Киска се бе зарекла, че никога повече няма да позволи на жената да се меси в плановете й да се спаси от този остров. Е, когато пожарите бяха плъзнали из града и бунтовете свършиха с безразборно клане, тя неохотно трябваше да признае, че Агайла може би бе спасила живота й. Въпреки това, когато всички на острова искаха войниците да си тръгнат възможно най-скоро и ги изпращаха с псувни и обиди, Киска бе гледала как огромните тромави транспортни кораби се отдалечават от залива със сърце, натежало от мъка. В този миг тя бе стигнала до заключението, че никога няма да се измъкне от този остров-затвор, въпреки таланта си.
Точно този талант й бе позволил да забележи странните действия на куриерския катер, въпреки че бе слязла до пристанището просто от скука. Веднага бе надушила, че тук имаше нещо нередно. Несъмнено това бе свързано по някакъв начин с присъствието на имперския служител. Но възможно ли бе катерът да е дошъл на острова, само за да предаде едно съобщение? Тогава защо всичко бе толкова тайно? И не беше ли странно това, че още не бяха разбрали какво бе това съобщение? Какво чакаха? Ледени капчици погъделичкаха Киска по гърба, но тя дори не трепна. Катерът почти се бе обърнал в бързината си да стигне пристанището, а сега просто стоеше…
А! Движение. Четирима от екипажа заслизаха един по един по мостчето към кея, който бе малко по-нисък от палубата на кораба. Носеха наметала от тюленска кожа и държаха ръцете си скрити под широките кожени гънки. Заеха позиции около единия край на мостчето с въжени перила. Киска предположи, че всеки мъж държеше зареден арбалет под наметалото си, може би вътрешно производство на Нокътя: винтово обтягане, без лък. Подобно оръжие бе завързано за хълбока й в момента, купено с всичките пари, които Киска бе притежавала от един търговец, който нямаше представа как работеше този непознат за него механизъм.
След като се вгледа отблизо в товара през усилващия се дъжд, един от мъжете направи знак на кораба. Носеше коженото кепе на равнинец, а над устната му се мъдреше дългият извит мустак на човек от племената Сети. Той поклати глава и се изплю на дъските. Отвращението му от претъпкания док и лошата видимост бе очевидно дори от отдалечената позиция на Киска.
Пети мъж се зададе по мостчето, средна височина, слаб. Беше облечен с тъмна пелерина с гугла, носеше кожени ръкавици и ботуши. Спря и се огледа. Силният вятър изду гуглата и Киска зърна болезнено тясно лице, сякаш издялано от гладък махагон и лъскав гол скалп.