Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)

Темпър започна да се изкачва. Постоянното студено течение, което идваше от дълбините на сградата, го блъскаше в гърба и вледеняваше тила му. Зачуди се защо един Подпалвач на мостове би дошъл на острова. Сега, когато вече бе на път към стаята си, той изпита непреодолимото желание да се върне в салона, да седне до мъжа и двамата да се впуснат в спомени за отминалите дни. Но историите за пътешествия на пенсионирани или уволнени ветерани обикновено се оказваха тъжни или безинтересни. Темпър можеше да си представи съдбата на един такъв войник, напуснал бригадата на Подпалвачите на мостове: нито една служба нямаше да бъде достатъчно интересна и дори в пехотата щеше да се чувства като затворен в клетка. По-добре направо да го уволнят от военна служба. А след това — безцелно шляене и отегчителен цивилен живот.

Темпър му съчувстваше: когато собственото му място в бригадата бе заето от друг, той бе преживял нещо подобно. Дори се представи в местния гарнизон с фалшиви документи с надеждата да се върне към единствения живот, който бе чувствал като свой.

Но тазвечершната загадка не се изчерпваше с тайнствения мъж, заел любимото му място в хана. Минавайки покрай кухнята, Темпър махна за поздрав на готвача Салил, който му кимна в отговор, след което продължи да си вее с едно ветрило, седнал на стръмните стъпала, водещи към тясната уличка. Темпър заопипва пътя си нагоре в мрака към стаите на горния етаж, някои от които Анджи и нейните приятелки използваха за курвалък, а една беше заета от самия Кууп. Докато прекосяваше тесния коридор, Темпър си помисли, че и преди бе виждал подобна група дрипави мъже като тълпата, събрала се в салона тази вечер. Бяха слезли от една галера, дошла от другото островно селище Яката, закотвена за през нощта на един от обществените докове.