Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
Темпър успя да помръдне мандалото и да затвори кепенка.
— Лунна сянка? Чувал съм за нея. Но съм нов тук.
— Редки са, слава на боговете.
Ренгел пристъпи напред. Миризма на ръждивлист, топено лепило, пот и джин лъхна Темпър и проникна дълбоко в ноздрите му. Старецът се олюля, сякаш го бе духнал насрещен вятър, след което изпусна гъст облак дим.
— Миналия път не бях на острова, защото служех на борда на Ездачът на бури. Бях малък сополанко, това беше преди почти петдесет години. Бездните на Сянката се отварят. Навън излизат прокълнати души и нови биват засмукани. Демони плъзват по улиците. Чух ги. Вият така, сякаш искат да погълнат душата ти. — Той мушна Темпър в гърдите с дръжката на лулата си. — Избягвай всеки, който е бил докоснат. Те ще бъдат отнесени.
Докоснат. Често срещан термин за всеки, който познаваше Лабиринтите. Уменията, в които трябва да навлезеш, можеха да бъдат научени, но доста по-често се случваше човек просто да е роден с тях — Талантът. Несъмнено в миналото е имало много хора, покварени от тази дарба, които са изчезвали през нощта. Но според Темпър те най-вероятно са били отвличани от суеверната тълпа и изгаряни на клада или бесени. Обърна се към Ренгел и му кимна тържествено, а старецът му отвърна със същото.
Жена се развика над главите им:
— Ренгел!
Вдовицата Тийл хвърляше мълниеносни погледи над тънкото перило на един прозорец на втория етаж. Темпър се усмихна и махна за поздрав. Той винаги се смайваше от това колко много вдовицата приличаше на тлъст лешояд, заметнат с черен шал. Тя изчезна и затръшна капака на прозореца.
Ренгел прехапа лулата си и промърмори нещо под мустак. Темпър почука по мръсните дървени летви на капака.
— Здрав като скала, струва ми се. Аз също смятам да стоя на закрито тази нощ, така че не се тревожи. Ще дегустирам пивото в Обесения.
Веждите на стареца потрепнаха заинтригувано.
— Какво? Ще дегустираш, така ли? — рече той и се ухили, изпускайки поредното валмо дим. — Е, не бързай с решението, а?
Темпър се засмя.
— Богове, не. Сигурно ще ми отнеме цялата нощ, та чак до сутринта.
Ренгел се поколеба на прага, след което направи знак с пръст на Темпър да се приближи. Изръмжа тихо:
— Какво знаеш за Завръщането?
Темпър поклати глава, объркан.
Старецът му махна да си върви, нетърпеливо или може би отвратено.
— Стой на закрито, приятелю. Зли неща ще завладеят нощта.
Темпър отстъпи назад, чудейки се как да разбира това предупреждение. Ренгел почука на вратата и посочи нещо, изписано с тебешир на дървото, след което я хлопна. Трясъкът отекна надолу по тясната уличка.
Табелата на Хана на Обесения на Кууп беше точно това: рисунка на обесен мъж със завързани зад гърба ръце, а главата му бе наклонена под невъзможен ъгъл заради счупения врат. Дъждът, който вече се сипеше свободно, връхлиташе на пориви. Пелерината на Темпър висеше тежка и студена от раменете му. Чуваше как вълните се блъскат в пилоните на няколко пресечки оттук, а заливът лъщеше в далечината като продължение на дъжда.
Облаците все още задържаха малко от дневната светлина, но здрачът скриваше всичко, което бе на повече от един хвърлей разстояние. Вечерта се превръщаше в нощ, която да смрази кокалите и притъпи живеца на жителите на Малаз. Темпър нямаше търпение да седне на обичайното си място, което бе съвсем близо до огромното огнище. Надяваше се Корин да се отбие, за да я пита за Лунната сянка и тази работа с предсказанието… въпреки че бе изминала почти седмица от последния път, когато разговаряха. Всъщност той се опасяваше, че никога повече нямаше да я види. Сам беше стигнал до няколко заключения. Това със „Завръщането“ му намирисваше на онзи култ, който боготвореше Келанвед, мъжът, който заедно със своя другар Танцьора бе основал и построил Империума. Двамата бяха в неизвестност от години. Някои смятаха, че бяха мъртви, други пък вярваха, че бяха попаднали в някакъв вид магьосническа изолация.
От другата страна на пътя от Хана на Обесения се гърбеше ниската каменна стена на това, което местните смятаха за най-древната постройка в града. Изоставена каменна къща, вече твърде западнала, за да може да бъде възстановена. Досега Темпър не й бе обръщал особено внимание, но разказът на стария Ренгел му бе припомнил друго местно суеверие: вярването, че къщата е била построена преди града и винаги е била обитавана от призраци.