Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
Вечерта бързо изстиваше. Мразовит южен вятър, роден в Морето на Бурите, връхлиташе острова на шумни, смразяващи кръвта пориви. Облачният покров над града се носеше на север като димна завеса. Тежката й пелерина се издуваше и закачаше за обвитите в бръшлян железни огради, които очертаваха булевардите в района. Но единият ръб на пелерината винаги прилепваше плътно над десния й хълбок, защото там бе скрит арбалетът.
Киска спря в сянката на една древна колона — плинт за мраморната статуя на Нахт, острозъбото и крилато същество, което според легендите някога бе обитавало острова. Улиците бяха безлюдни. Последните хора, които бе видяла, ако изключим мишената и неговия ескорт, бяха неколцина скитници. Приведени под напора на вятъра и загърнати в прокъсани шалове, те бързаха към домовете си, подгонени от тъмнината.
Тази вечер. Точно тази вечер. Лунната сянка; Празникът на Всички Души; Нощта на Сенките. Имената нямаха край. Като малка, Киска бе научила всички стари легенди — истории, които бяха толкова фантастични и баснословни, че тя въздъхваше от досада всеки път, когато майка й ги споменаваше. Това бе до преди няколко дни, когато бе чула, че по някакъв тайнствен начин бяха предрекли Лунна Сянка за тази нощ. Оттогава бе подслушала няколко разговора, които кръжаха около зловещи истории за чудовищни хрътки, отмъстителни сенки и местната забележителност, известна като Скръбния дом. Когато това име се споменаваше, хората отправяха неясни предупреждения и разказваха още по-мрачни легенди; разкази за могъщи злодеи, които някога живели там и сякаш черпели злите си сили от самото място — Келанвед, Танцьора, Въслата и черното сърце на Империята, което предстоеше.
От историите, които бе чула, тя можеше да заключи, че всеки един жител на острова е имал праотец или роднина, изчезнал безследно по време на Лунна сянка. Циникът в Киска предполагаше, че нощта е била използвана като оправдание от безброй стари брантии и непрокопсани съпрузи, решили да изоставят семействата си.
Тя не се съмняваше, че точно в този миг майка й се бе барикадирала в стаята си и мълвеше горещи молитви, отправени към Чем, местния морски култ, надявайки се боговете да защитят нея и дъщеря й. Ако Киска бе разговаряла с нея през последните няколко дни, майка й най-вероятно щеше да се опита да я задържи вкъщи през тази нощ, точно както бе направила Агайла по време на бунтовете заради новите закони на Регента. Но още от малка Киска се бе научила да пренебрегва забраните на майка си, така че защо да я слуша сега? Особено след като това бе първата Лунна Сянка през живота й.
Мъжете, които следваше, крачеха смело по безлюдните улици. За тях тази нощ бе като всички останали. Дори, ако знаеха легендите, което бе съмнително, те най-вероятно щяха да ги вземат за чудат местен обичай, по време на който избягали души, чудовища и злодеи плъзват по улиците на Малаз. Отживелите суеверия на родния й остров караха Киска да се срамува. Но какво щеше да стане, ако прекратеше преследването? Ако решеше да се скрие в някой свещен район или храм? Ако се предадеше сега, тя вече можеше да си представи пренебрежителното ухилване на Нокътя, който я бе изненадал на покрива. Все пак какъв талант можеше да се очаква от местните хора?
Напред в далечината, сплескани под ралото на облачния мрак, нейната плячка и телохранителите му продължаваха да вървят нагоре по улицата. Тъкмо, когато взеха завоя и изчезнаха, от земята се надигна мъгла, която вятърът поде и завихри. Киска остана прикрита. Не знаеше дали мъжете не я чакат зад завоя. Можеше да мине покрай тях и да разбере този факт, едва когато студеното желязно острие се вреже между ребрата й. Или по-скоро, когато коприненото въже се пристегне около врата й като примка.
Киска се обви по-плътно с пелерината и опита да изтръска страха от сърцето си така, както би изтръскала влагата от плата. Просто трябваше да продължи напред с вярата, че още не я бяха усетили. Иначе нервите й просто щяха да се скъсат.