Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
Носеха се слухове, че именно там са живели Келанвед и Танцьора, заедно с неколцина други, сред които били Дасем и настоящият Регент Въслата, докато кроели своите планове за това, което последва. Като я гледаше сега, в тъмната, влажна нощ, с черните крайници на мъртви дървета около нея и с пустия и гробовен двор отзад, къщата наистина изглеждаше зловеща. Местните предпочитаха да се преструват, че не съществува, но когато трябваше да я споменат, неизменно я наричаха „Скръбния дом“9. Самият Темпър не можеше да повярва, че човек със здрав разум би живял тук — което означаваше, че Келанвед и Танцьора може би някога се бяха взирали навън през опустелите й прозорци. Той сви рамене и се извърна. Разбира се, че бе обладана от призраци. Според него цялата Империя бе обладана от призраци, по един или друг начин.
Двама мъже стояха в дъжда пред Хана на Обесения с гърбове, притиснати в стената. Бяха достатъчно близо до входа, единият от едната страна, а другият от другата, за да може Темпър да чуе как капките барабанят по кожените им пелерини. Беше почувствал погледите им още, когато бе взел последния завой преди хана. Но сега гледаха встрани.
— Гадна нощ за стража — ухили се Темпър на единия от мъжете.
Очите на мъжа проблеснаха в негова посока, огледаха го от главата до петите и после отново се насочиха към влажната нощ.
— Чакаме приятел.
Темпър спря пред стълбите, които водеха надолу към входа. Всички знаеха, че Ханът на Обесения бе кръчма на ветерани, така че тези двамата нямаше защо да се преструват, че не стоят на стража заради някой свой приятел вътре. Той почти отбеляза този факт, но после размисли: изглеждаха зелени. Може би просто не знаеха правилата на играта. Чувствайки се стар, Темпър заслиза по стълбите.
Кръчмата на Кууп бе втората най-древна постройка в град Малаз или поне в това се кълнеше Кууп. Истина или не, сградата наистина бе дълбоко вкопана в улицата, а външните й стени бяха огромни плочи дялан варовик — досущ като този, от който бяха направени стотиците безименни развалини из целия остров. Салонът на хана се намираше толкова под нивото на улицата, че стръмното стълбище до входната врата бе досущ като стълбата на кораб, която водеше от палубата до кабините и салона. Изтърканите стъпала бяха мокри и хлъзгави, а на прага се бе образувала локва от дъждовна вода. Пелерината на Темпър се оттичаше в локвата, докато той изцеждаше водата от косата си. Хвана желязната дръжка на дъбовата врата, а с другата ръка докосна белезите от длета, които се пресичаха по ниския трегер на сградата, деликатни като паяжини. Той вярваше, че всеки има своите лични суеверия, най-вече войниците и моряците. Това бе едно от неговите. За Темпър то бе израз на признателност към забравените строители, които бяха вдигнали каменните блокове. Нещо като благословия, не бе сигурен дали дадена или приета, както и молитва за собствената му сигурност. Все пак той живееше на втория етаж. Или по-скоро на нивото на улицата. Тесният му като стрела прозорец отстоеше на не повече от един лакът разстояние над уличката между хана и варосаната тухлена къща на Сийл зад него.
Салонът на Хана на Обесения бе голям и широк, а гредите на тавана бяха достатъчно ниско, за да може човек да ги докосне или, ако не внимаваше, сериозно да нарани главата си на тях. През годините тези греди бяха слагали болезнено рязък край на безчет пиянски вечери. Два реда дебели каменни колони се извисяваха в центъра на помещението и сякаш маркираха пътя към веселата камина с големината на лодка, която се намираше точно срещу вратата. Дълги дъбови маси се протягаха от двете страни на тази централна алея, всяка огряна различно от огъня в зависимост от това колко близо бе до него. Каменните стени бяха голи и напълно безлични с изключение на някоя и друга ниша с окачена вътре слаба лампа. Но повечето светлина в помещението идваше от бронзовите маслени лампи, висящи от дебели железни куки, забити дълбоко в колоните и стените. Огромната камина осветяваше далечния край на салона с потрепваща кехлибарена светлина, разпръскваше студения въздух и правеше цялото помещение много по-уютно.
Имаше много пушек и въздухът бе задимен, но поне бе топъл и сух. Темпър разхлаби пелерината си. От двете му страни мъже говореха, смееха се и пиеха. Много по-голяма тълпа от обикновено. Освен това по-млада и по-шумна. Анджи мина наблизо с червеникавокафява стомна, опряна в хълбока и започна да допълва халбите. Кимна разсеяно на Темпър, вече изтощена. Той й се усмихна в отговор, но нея вече я нямаше. Горкото момиче. Беше свикнала да обслужва мълчаливи стари пияндета, които ближеха един напръстник алкохол в продължение на два или три получаса. Но тази вечер определено щеше да заслужи надницата си.
9
В хартиеното издание е Мъртвия дом. Тук са спазени специфичните наименования известни на читателите от поредицата „Малазанска книга на мъртвите“, издание на Бард. — Бел. Dave