Опасна дарба или поредният Фауст

След като разгледаха подробно апартамента, мадам Вилрой събра децата обратно в дневната.

— Не забравяйте, че когато очаквате посетители, трябва бързо да върнете тази къща. Важно е да познавате добре обстановката.

Всички кимнаха.

— Е, добре, да си вървим у дома.

Бисе измърмори нещо нервно. Когато беше притеснена, тя винаги мърмореше, всеки път на различен език. Този път обаче и Бел я разбра, на родния им италиански.

С отривисто движение на китката мадам Вилрой хвърли алената кутия на пода. Светлината започна да се усилва и апартаментът се обля в кървавочервени нюанси, които пронизваха болезнено очите. Бел обърна глава. Кристиан сведе очи. Нищо не помагаше. В продължение на няколко секунди около тях нямаше друго, освен интензивна, пронизително ярка светлина. Изведнъж тя изчезна. Но червената пелена остана още дълго пред очите на децата, докато стана възможно да ги отворят отново.

Интериорът на тази къща бе твърде различен от спокойната домашна обстановка отпреди няколко минути. В центъра имаше просторно кръгло помещение, което заемаше по-голямата част от площта. Оттам тръгваха десетина тесни коридора, като ръце, протегнати към ъглите на апартамента. В края на всеки коридор имаше малка стаичка, нарочно отделена от останалите. Още по-тесен коридор водеше към източното крило, където бяха личните покои на мадам Вилрой.

Тъмната боя на стените, съчетана с неспокойната светлина от свещите, оцветяваше апартамента в дяволски нюанси и хвърляше дълги сенки. На различна височина по стените стърчаха снопове свещи, като оръжия, забити в зида. От ръкохватката на всяко „оръжие“ се стичаха восък и огън, като кръв и вода. Разположени из цялата дневна и във всички коридори, те приличаха на огнени шипове, които държаха децата нащрек и по-далеч от най-тесните коридори към покоите на мадам Вилрой. В средата на дневната имаше голяма кръгла дървена маса с шест стола. На всеки метър по стените се виждаха изходите към коридорите. Стените между тях бяха декорирани с антикварни мебели — библиотеки и огледала.

Най-осезаемата разлика в стаята обаче бе въздухът. Застоялият мирис на мухъл от празния апартамент се бе върнал, само че по-силен. Сякаш точно тази къща бе източникът на задушаващата атмосфера, в която бяха попаднали по-рано. Сякаш празният апартамент бе задържал част от отровата, извираща от червената кутия.

— Lasciate ogni speranza voi ch’entrate5 — промърмори Бисе.

Бел потрепери:

— Бисе, престани!

Бяха живели в тази къща години наред, много преди Ню Йорк, от деня, в който бяха пристигнали в горския дом. И въпреки това, всеки път, когато влизаха тук, се чувстваха все така некомфортно като първия път.

Мадам Вилрой се огледа доволна.

— Хубаво е да се прибереш у дома, нали деца? Имам още няколко изненади. Ако сте послушни, утре ще ви ги покажа.

— На Коледа… — промълви Бисе.