Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
— О, Вик, моля те… — прошепна Бисе, ядосана от поведението на сестра си. — Няма нужда да се държиш така…
— Млъкни, Бисе. Просто се опитвам да опозная новата ни приятелка — усмихна се Виктория, заслушана в съкровените мисли на Люси относно Томас Гудман-Браун, когото тя определяше като възможно най-умното, най-приятното, най-якото момче. И тогава, докато Виктория още чакаше, Люси си помисли: Да не би да преследва Томас? Къде е той? И побърза да се обърне, за да сканира залата, търсейки Томас. Откри го, а Виктория проследи погледа й до един усмихнат младеж, който говореше със свой приятел.
Виктория забеляза, че около него се навърта Бел. Вероятно и Люси бе забелязала същото, защото отново попита Виктория:
— Какво има?
— Нищо — отвърна Виктория.
Люси тръсна глава и се обърна към Бисе.
— Така, какво казваше, че следва след аригато2?
Бисе бе въодушевена от възможността да говори за нещо, което добре знае, и тъкмо се канеше да отговори, когато Виктория изстреля:
— Годзаимас3.
След това изгледа студено Бисе, сякаш очакваше тя да е изненадана. Само че Бисе добре знаеше, че Виктория не говори японски. Просто не можеше да спре да мами. Люси все още гледаше Бисе, направи се, че не забелязва Виктория и понечи да зададе друг въпрос.
Обаче Виктория отново я прекъсна:
— Вземаш уроци от Бисе? Аз пък си мислех, че си най-умното момиче в училището.
Сега вече Люси напълно забрави Бисе и се обърна към Виктория. Бисе въздъхна, най-сетне се предаде и взе нова чаша със сайдер от преминаващия наблизо сервитьор. Аз бях до тук, рече си наум.
— Ти да не би да си от „Принстън ривю“? — попита предизвикателно Люси.
Виктория обичаше да ядосва хората, но беше и достатъчно страхлива, за да избягва откритите предизвикателства.
— Не, просто не съм… как да се изразя… впечатлена — промърмори тя, като скръсти ръце и отклони поглед встрани.
— Виж, не знам какъв ти е проблемът, обаче…
В този момент Люси видя майка си, която заплашително приближаваше, стиснала в ръка хапка с хайвер от раци, сякаш беше улика в разследване на убийство.
— Люси! — започна тя, като едва не си изкълчи глезена, заради обувките със свръхвисоки токове.
Люси забеляза злобното изражение на Виктория, а Виктория я чу как си помисли: О, моля те, само не тук.
Като размаха хапката с хайвер от раци, мисис Спенсър заповтаря:
— Келнер? Келнер?! — и така няколко пъти, сякаш това беше непростимо престъпление. После стисна ръката на дъщеря си и я издърпа встрани. Люси се обърна да погледне Виктория. Убедена беше, че тя има нещо общо, както може би и Бисе.
Бисе улови погледа й и се опита да каже нещо, за да се разграничи от случващото се, да обясни на Люси колко цени дружелюбното й отношение, но думите не излязоха от устата й. А после Люси вече я нямаше.
— Е, тоя номер свърши работа — заяви доволна Виктория. — Сега да видим онази съветничка.
Тя тръгна нанякъде, оставяйки Бисе сама с мадам Вилрой.
— Хайде, хайде, Бисе, аз ще ти бъда приятелка — рече мадам Вилрой.
Бел наблюдаваше от разстояние група деца на нейната възраст. По-специално следеше едно от момчетата и сърцето й тупкаше силно, докато си мислеше колко добре изглежда, как се движи, как държи чашата си. Повтори си наум всичко, което Вилрой й бе разказала за Томас. Единствен син на Чарлз Гудман-Браун — важен банкер, чиято съпруга, майката на Томас, беше починала преди няколко години. Бел приглади роклята си, припомняйки си кой е любимият цвят на Томас.
Той беше нейната награда, защото най-красивото момиче не беше нищо без най-популярното момче. А най-важното за Бел беше да я харесват. В момента обаче, докато наблюдаваше Томас сред неговите приятели, тя забрави, че в продължение на пет години беше обсебена от този стремеж и че Томас е само част от по-мащабен план. В този момент Бел просто се страхуваше. Все още не беше свикнала с красотата си и се налагаше да си напомня, че няма защо да изпитва притеснение и смущение.
Остави чашата, приглади роклята си за пореден път и се насочи към бара. В същото време погледна отново към групата тийнейджъри, тъкмо навреме, за да срещне очите на високото момче с кестенява коса — Томас Гудман-Браун. Задържа погледа си върху него за секунда и му се усмихна. Сърцето й подскочи в гърлото, когато и той отвърна на усмивката й. Тогава Бел се обърна към момчето зад бара, което тъкмо отстъпваше по-далеч от нея. Това изнерви Бел още повече. Наблизо имаше висока кристална ваза, в която бе натопен букет зимни цветя. Бел докосна едно от тях с върха на пръстите си и видя как водата пожълтя. Въздъхна. Където и да отидеше, хората бягаха по-далеч. Онези, които по някаква причина успееха да издържат първите няколко минути, след това се държаха като омагьосани. В момента стоеше на няколко крачки от първия човек, когото наистина искаше да омагьоса и когото нямаше да остави да избяга от магията й. Една двойка, застанала наблизо, си шепнеше нещо.
2
Аригато — благодаря на японски. — Б.р.
3
Аригато годзаимас — голяма благодарност (японски). — Б.р.