Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
Миг по-късно тръгнаха на някъде, а жената остави кутийка ментови бонбони за свеж дъх на няколко сантиметра от ръката на Бел. Щом ги видя, й се доплака. Подобни инциденти се случваха постоянно и всеки път се усещаше адски самотна. Това беше нейното проклятие. Бе се отказала от всичко, за да бъде красива и обичана, но заедно с красотата си получи и отблъскващата миризма. Мадам Вилрой казваше, че така ще изгради характера си, защото преди да падне в плен на магията й, човек трябваше да премине най-тежката фаза — фазата на самотата.
Съобщиха, че вечерята е сервирана и гостите се отправиха към определените за тях места по масите. Кристиан настигна Бисе.
— Как вървят нещата? — попита, когато седнаха на тяхната маса.
Кристиан беше единственият човек, в чието присъствие Бисе се чувстваше спокойна.
— Откъде да започна? — Въздъхна тя. — Бел иска Томас, но на всички им прилошава от нея. Виктория пък така прекали с номерата си, че на Люси едва не й потече кръв от носа.
— Стига бе. Значи използва измама пред очите на всички?
— Да. Вероятно пак ще почне да настоява за по-специално отношение…
Кристиан очакваше Бисе да каже още нещо, но тя замълча.
— Видях те да говориш с това момиче — рече той.
— С Люси ли? Тя се държа мило с мен.
— Сприятелихте ли се?
— Виктория провали всичко… отново.
Бисе сгъваше и разгъваше салфетката си, стараейки се да не вдига очи.
— Съжалявам — промълви Кристиан.
— Хей, а ти запозна ли се с Конър Вирт? — Смени темата Бисе.
— Аха, говорихме си за спорт. Готин е.
— Сигурно ще ти се прииска да откраднеш нещо от него.
— А може би няма.
— Съжалявам, че ти го напомням, обаче той е един от най-добрите атлети, а пък ти не обичаш да губиш.
Кристиан изпъшка и отпусна глава върху рамото на Бисе. Тя го потупа майчински. Поседяха, без да говорят няколко минути. Един сервитьор дойде да вземе празните им чаши.
— Приятно е — обади се Кристиан.
— Кое?
— Коледа. Досега не сме я празнували.
Мадам Вилрой не им позволяваше да празнуват Коледа. Това беше едно от главните й правила.
— Обаче гледахме как другите празнуват.
— Да, но не е същото.
— И все пак, трябва да сме й благодарни — рече Бисе. — Кой друг би приел пет изоставени бебета?
— Да, само че после ни превърна в откачалки — отвърна Кристиан.
— Опитва се да ни защити. И не ми казвай, че не ти е приятно, мистър младши олимпиец.
— Да, има някои предимства — сви рамене той. — Пък и така двете с Бел сте заедно.
— Е, също така помогна на Бел да стане съвсем различна от мен.
Кристиан знаеше, че това е болната й тема, затова спря. Бисе бе наблюдавала мълчаливо преобразяването на Бел през последните пет години. Но Кристиан знаеше какво изпитва всъщност. През първите десет години от живота си Бел и Бисе бяха неразделни. Той го помнеше. Имаше смътни спомени от живота си с близначките, Виктория и Валентин, от времето, когато прохождаха. Бел и Бисе бяха по-близки, от който и да е друг от петимата.
Изведнъж, преди пет години, Бел реши, че на всяка цена трябва да стане красива и започна да се променя. Кристиан не можеше да проумее защо мадам Вилрой бе изпълнила веднага прищявката й — просто така, без пазарлъци или някакви последствия. Само че това беше факт, а Кристиан така и не се научи да разбира защо мадам Вилрой прави каквото и да било.
— Като говорим за дявола… — обади се Бисе и Кристиан вдигна поглед.
Мадам Вилрой се настани срещу тях и взе вилицата си. Дойде и Бел и седна до нея. Бел винаги сядаше до мадам Вилрой. Мястото от другата й страна обикновено оставаше празно, освен в редките случаи, когато се появеше някоя заблудена душа, прекарала достатъчно време наоколо — най-напред от любезност или любопитство, след това — вдишвайки заразения въздух, а накрая — следвайки Бел навсякъде, за да удовлетвори зависимостта си. От различни страни хората зяпаха Бел. Зяпаха я и коментираха. А тя беше доволна.