Опасна дарба или поредният Фауст

— Дошла си е Римини заради Корнело, майстора на кутията, нали? Разбирам. Много хора идват — от планините, от Африка, от всички краища на света. Идват, за да молят Корнело, но той им отвръща „Не“. Какво да направи, а? Нужни са му четиридесет — как им казвате — anni, anni, години. Четиридесет години за една кутия. Една малка кутийка като тази, хваща се точно в юмрука ми. Но bellissimo е perfetto4. Няма по-красива нещо от кутията на Корнето. Императорът идва да види. Резбата му е тъй деликатна. Но сега е стар. Няма да направи друга. Ти, разбира се, я искаш, нали? Красива дама като теб иска хубава награда… Но той не я дава. Ще трябва да го убиеш, казва. Знаеш ли… твърдят, че я е направил с магия. Четиридесет години — една вълшебна кутийка, по-красива от всичко. Винаги е казвал, че ще умре, стискайки я в ръце. Искаш да го видиш, нали?

— Всъщност той е направил две. И вече го видях.

След партито мадам Вилрой заведе децата за пръв път в новия им дом в Манхатън. За толкова голям и скъп апартамент в Горен Ийстсайд, жилището беше твърде тъмно и влажно, вероятно единственият апартамент в квартала с толкова малки прозорци, от които бе невъзможно да видиш улицата. Когато влязоха, децата почувстваха как дишането им се учестява, кожата им става по-бледа, а телата усещат умора, сякаш страдат за чист, свеж въздух. Дори Бел, която беше привикнала към застоялия въздух, се чувстваше неуютно. Гувернантката светна лампата и децата се спогледаха сконфузено. Апартаментът беше съвсем празен. В него нямаше и следа от мебели. В едната му половина имаше две спални, а в другата — широка кухня. Тези помещения също бяха голи, ако не броим праха и молците.