Опасна дарба или поредният Фауст

— Уау — възкликна Бел. — Толкова е по-хубаво от…

— Точно това ценят тук. Богатството. Красивите вещи — рече Вилрой.

— Тогава защо не живеем тук постоянно? — попита Бел.

— Парите не са проблем — сви рамене гувернантката. — В червения апартамент има нещо рядко и много по-ценно.

Дневната на апартамента от синята кутия бе декориран основно в нюанси на бялото и кремавото, с едва забележима следа от синьо по стените. В ъгъла имаше малка масичка с лампа за четене, а до нея — библиотека, в която бяха подредени подвързани с кожа томчета. Три удобни дивана, тапицирани с плюш, ограждаха голяма маса за кафе със стъклен плот. На стените висяха картини от френски импресионисти. Когато ги погледна, Валентин усети сърцето му да се свива болезнено. Мразеше пейзажите. Бел тръгна да обикаля стаята, докосна меката тапицерия на диваните, прокара пръст по кожените гръбчета на книгите, светна и угаси няколко пъти лампата.

Децата се пръснаха на различни страни, за да изследват всеки сантиметър на дневната и трапезарията. Интериорът значително се различаваше от оригинала, с неговите малки като на затвор прозорчета и липсата на светлина. В този апартамент прозорците стигаха от пода до тавана и водеха към широка тераса.

— Истински ли е? — попита Виктория мадам Вилрой, докато останалите разглеждаха. — Или е само оптическа измама?

— Зависи.

— От какво?

— От това на какво вярваш. Вярваш ли например, че аз съм истинска? Всичко ли, което си направила, е истинско?

— Смятам, че това тук е истинско — рече Виктория.

— Е, толкова, колкото и другата къща — отвърна мадам Вилрой.

— Изглежда така, сякаш е мираж или нещо подобно. В същото време мога да го пипна — Виктория почука с кокалче по библиотеката.

— Щом изглежда истинско и щом можеш да го пипнеш, има ли значение дали е истина?

— Ами… — Виктория смяташе, че има значение.

— Естествено, че не, защото за теб външният вид е достатъчен.

— Не е вярно!

— Вярно е и още как! По-добре отличия, отколкото постижения. Нали това искаш?

Така беше.

Мадам Вилрой показа стаите на всяко от децата. Очевидно бяха положени огромни усилия те да изглеждат „нормални“, но вместо това се бе получило нещо карикатурно. Например стаята, която Бел и Бисе щяха да се преструват, че споделят, когато дойдат посетители, беше твърде розова и прекалено момичешка. Навсякъде се виждаха снимки на Бел като победителка в конкурси за красота. Или на Бисе, застанала пред прочути забележителности в различни краища на света. Цели рафтове бяха отрупани с книги на всички познати езици, а до вратата се мъдреше антикварна тоалетка с голямо огледало.