Елитът

Направи ми впечатление, че Мей е вперила поглед в нещо отвъд рамото ми.

— Това е той — въздъхна сестричката ми.

— Хмм? — попитах аз, свеждайки очи към нея. Обърнах се и заварих Максън да ни наблюдава иззад централното стълбище. После тръгна с одухотворена усмивка към семейството ми, сгушено на пода. Татко моментално скочи на крака.

— Ваше Височество — поздрави го той с дълбока почит в гласа.

Максън отиде до него с протегната ръка.

— Господин Сингър, за мен е чест. Много съм слушал за вас. За вас също, госпожо Сингър — обърна се той към майка ми, която беше станала от пода и заглаждаше косата си.

— Ваше Величество — промълви тя леко смутено. — Простете за гледката. — Махна с ръка към пода, където двете с Мей тъкмо се изправяхме все още долепени една до друга.

Максън се подсмихна.

— Няма нищо. Очаквам подобен ентусиазъм от сродниците на лейди Америка. — Не се и съмнявах, че мама щеше да ме изнуди за обяснение по-късно. — А вие сигурно сте Мей.

Мей протегна ръка с пламнали бузи, но вместо здрависване получи целувка.

— Така и не ви благодарих, че не се разплакахте.

— Моля? — попита тя, изчервявайки се още повече от недоумение.

— Не са ви известили? — учуди се ведро Максън. — Вие ми спечелихте първата среща с прелестната ви сестра. Вечно ще съм ви длъжник.

Мей се изкиска.

— Е, добре дошъл сте.

Максън се опомни и сключи ръце зад гърба си.

— Боя се, че ще трябва да посрещна и другите си гости, но моля ви, постойте тук още малко. Искам да направя едно кратко обръщение към цялата група. Дано скоро имаме шанс да си поговорим повече. Радвам се, че дойдохте.

— На живо е още по-сладък! — изшушука не особено тихо Мей, а Максън явно я чу, защото поклати леко глава.

Отправи се към семейството на Елиз, чиито членове несъмнено бяха най-изтънчени от всички останали гости. Големите u братя стояха по-сковано и от стражите, а родителите u поздравиха Максън с поклон. Стана ми чудно дали Елиз ги беше инструктирала как да се държат, или просто си бяха такива. Всичките имаха безкрайно шлифован вид — елегантно облечени, с еднакви смолисточерни коси.

До тях Натали и изключително привлекателната u по-малка сестра си шепнеха нещо с Крис, докато родителите им се здрависваха. В помещението цареше уютна

приятелска атмосфера.

— Какво искаше да каже с това, че очаквал подобен ентусиазъм от наша страна? — попита ме шепнешком майка ми. — Да не е защото си му повишила тон при първата ви среща? Надявам се не си му викала отново?

Въздъхнах.

— Всъщност, мамо, спорим най-редовно.

— Моля? — ахна тя. — Веднага да престанеш!

— А, забравих да кажа, че веднъж го сритах в слабините.

Последва миг на затишие, след което Мей прихна да се смее. Покри устата си с длан и опита да се овладее, но от гърлото u продължаваха да излизат чудновати пискливи звуци. Татко стискаше устни, но си личеше, че и той е напът да загуби контрол.