Елитът

— Държа отново да ви благодаря за присъствието. Безкрайно щастливи сме да ви посрещнем в двореца, не само за да отпразнуваме първия Хелоуин в Илеа от десетилетия насам, но и за да се запознаем. Съжалявам, че родителите ми нямаха възможност да ви приветстват лично. Но и с тях ще се срещнете съвсем скоро. Кралицата кани майките, сестрите и момичетата от Елита на чаено парти в Дамския салон този следобед. Участничките ще ви отведат до мястото. Двамата с баща ми ще се радваме да изпушим по пура с господата. Ще изпратим иконома да ви съпроводи, така че няма опасност да се изгубите. Прислугата ще ви настани в стаите, които ще обитавате по време на престоя си в двореца, и ще ви подсигури всичко необходимо

както за гостуването ви, така и за утрешната тържествена вечеря.

Накрая той ни помаха и си тръгна. Още на следващата секунда до нас се появи прислужничка.

— Господин и госпожа Сингър? Тук съм, за да съпроводя вас и дъщеря ви до апартамента ви.

— Ама аз искам да остана с Америка! — възпротиви се Мей.

— Миличка, сигурна съм, че кралят ни е подсигурил не по-лоша стая от тази на Америка. Не ти ли е интересно да я видиш? — подкани я мама.

Мей се обърна към мен.

— Искам да живея точно като теб. Поне за мъничко. Не може ли да отседна при теб?

Въздъхнах. Щях да се откажа от правото си на лично пространство за няколко дена — голяма работа. Нима можех да кажа „не" на подобна умолителна муцунка?

— Хубаво. Поне като сме две, прислужничките ми най-накрая ще си намерят работа.

Тя ме прегърна толкова силно, че моментално се благодарих за решението, което бях взела.

— Какво друго научи? — попита татко. Хванах го под ръка, тепърва свиквайки да го гледам костюмиран. И все пак, ако не бях го виждала хиляди пъти в изцапаните му с боя работни дрехи, сигурно щях да се закълна, че е роден в семейство на Единици. Изглеждаше толкова млад и напет в официалното си облекло. Дори ми се струваше по-висок.

— Май ти разказах всичко, което ни предаваха в часовете по история; че президент Уолис бил последният управляващ на някогашните Съединени щати, а после оглавил Китайско-американската държава. Преди нищо не бях чувала за него, а ти?

Татко кимна.

— Дядо ти ми разказваше за него. Знам, че бил свестен човек, но нямало какво да направи, за да спаси положението.

Бях научила неподправената истина за миналото на Илеа чак с пристигането си в двореца. Незнайно защо историите за раждането на държавата ни се предаваха само устно. Бях чувала няколко различни варианта, но никой от тях не звучеше по-завършено от сведенията, които ни бяха преподавали през последните няколко месеца.

Съединените щати попаднали под китайска окупация в началото на Третата световна война, след като управниците им не смогнали да изплатят убийствения си дълг към Китай. Вместо да се сдобият с дължимите пари, каквито Съединените щати така или иначе не могли да им предоставят, окупаторите формирали правителство на наша земя, създавайки Китайско-американската държава, и използвали тукашното население за работна ръка. В резултат на това народът въстанал — и то не само срещу китайците, а и срещу руснаците, които се опитвали да си присвоят работната сила, контролирана от китайците — сформирайки нова, единна държава заедно с Канада, Мексико и още няколко латиноамерикански страни. Така избухнала Четвъртата световна война, която, макар и да я бяхме преживели, издигайки от прахта нова държава, довела до тежки икономически последици.