Елитът
- Автор: Касс Кира
- Серия: Изборът #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712084
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Елитът». Краткое содержание книги:
Колкото повече Америка се доближава до спечелването на короната, толкова колебанията й се засилват. Когато е с Максън, е във вихъра на новата и всепоглъщаща любов. Но всеки път, щом види първата си любов — Аспен, на пост из двореца, спомените й за предишния живот се завръщат. Но, докато сърцето й е раздвоено, останалата част от Елита знае точно какво иска. И шансът на Америка да бъде избрана се стопява все повече и повече…
— Максън ми разказа, че в навечерието на Четвъртата световна война народът гладувал.
— Прав е. Това показва колко несправедлива е кастовата система. Поначало никой нямал с какво да помогне; ето защо много хора се озовали в долните касти.
Не исках да продължавам този разговор с татко, защото знаех, че доста го натоварва. Имаше право — кастовата система беше несправедлива, но се радвах, че са ми на гости, и не желаех да обсъждаме непоправими събития.
— Като изключим скромния брой часове по история, също така ни занимават главно с уроци по поведение и етикет. Вече започваме да наблягаме и на дипломацията. Струва ми се, че скоро ще ни накарат да приложим наученото на практика, толкова зор ни дават. Е, поне тези от нас, които се задържат в двореца.
— Които се задържат ли?
— Оказва се, че една от участничките ще си тръгне заедно със семейството си. Максън ще трябва да направи елиминация след срещата с вас.
— Звучиш разтревожена. Смяташ, че ще отпрати теб ли?
Свих рамене.
— Хайде де. Няма как до този момент да не си разбрала дали те харесва, или не. Ако те харесва, не виждам причина да се безпокоиш. Ако ли не — защо ти е да оставаш изобщо?
— Май имаш право.
Той спря на място.
— Е, какъв е случаят?
Беше ми малко неудобно да обсъждам тази тема с баща ми, но и мама нямаше да е подходящ слушател. А Мей щеше да е по-зле в разгадаването на Максън и от мен самата.
— Мисля, че ме харесва. Поне той така твърди.
Татко се засмя.
— Тогава не бих се тревожил на твое място.
— Само че през последната седмица е малко… отчужден.
— Америка, слънчице, та той е принцът. Сигурно е бил зает с прокарването на някой закон или нещо подобно.
Не знаех как да му обясня, че Максън като че ли намираше време за всички останали, но не и за мен. Беше твърде унизително.
— Сигурно.
— А като стана дума за законодателство, имате ли вече някакви познания в областта? Научиха ли ви как се изготвят предложения за промени в законите?
И тази тема не ми беше особено приятна, но поне не засягаше любовните ми трепети.
— Все още не. Но пък четем доста литература по въпроса. Понякога ми е трудно да разбера законите. За радост, Силвия, жената, която видяхте във вестибюла, нещо като ментор или учител ни е, прави всичко възможно да ни просветли. А и Максън е отзивчив, когато му задам въпроси.
— Така ли? — Татко изглеждаше доволен от този факт.
— О, да. Имам чувството, че за него е важно да се чувстваме подготвени. Затова много старателно ни обяснява всичко. Даже… — Позамислих се. Беше ми забранено да споменавам тайната библиотека. Но все пак говорех с баща си. — Виж какво, трябва да ми обещаеш, че на никого няма да казваш за това.
Той се изкикоти.
— Единственият човек, с когото контактувам, е майка ти, а на всички е ясно, че не бива да u се доверяват тайни, ето защо обещавам да не u казвам.
И мен ме досмеша. Дори не можех да си представя мама да запази нечия тайна.
— Можеш да ми имаш доверие, котенце — каза той и ме прегърна с една ръка.
— В двореца има една стаичка, скришна стаичка, пълна с книги, тате! — поверих му тихо, след като се уверих, че никой не ни подслушва. — Има забранени книги и от онези карти на света, старите, където страните са показани в някогашния си вид. Тате, не съм и подозирала, че са били толкова много! Има даже компютър. Виждал ли си такава машина с очите си?
Напълно изумен, той поклати глава.
— Страхотно е. Въвеждаш някоя думичка и той преравя всички книги в библиотеката, за да открие информацията, която търсиш.
— Как така?
— Не знам, но точно по този начин Максън проучи какво е Хелоуин. Дори… — Отново се озърнах по коридора. Бях уверена, че татко няма да каже на никого за библиотеката, но разкриех ли му, че една от тези тайни книги беше скътана в стаята ми, рискувах да прекаля.
— Дори какво?
— Даде ми да разгледам една от тях.
— О, колко прекрасно! Какво прочете? Ще ми кажеш ли?