Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
— Кажете ми къде съм — прошепна Куентин. — Кажете ми какво правя тук. — Сграбчи в шепата си петачетата, само че това вече не бяха монети, поставени една върху друга, а дръжката на бляскав меч, който той с лекота извади от масата, сякаш до този момент острието бе забито там чак до ръкохватката. — Кажете ми защо съм тук — повтори, този път по-високо. — И ако това не е Филория, нека някой ми обясни къде се намирам, мамка му!
Подържа острието на милиметри от носа на Фог, после прехвърли меча в другата си ръка и го заби в масата. Директорът не помръдна. Оръжието завибрира и Куентин неволно подсмръкна. Последната светлина отвъд прозореца угасна. Настъпи нощта.
— Така-а-а-а… — най-сетне пророни Фог. Отмести стола си и се изправи. Извади от джоба си грижливо сгъната носна кърпа и избърса челото си. — Според мен всички ще се съгласят, че това беше майсторски трик.
Някой — старецът с въженцата — окуражаващо стисна рамото на Куентин, после с изненадваща сила издърпа меча от масата и го остави встрани. Присъстващите колебливо заръкопляскаха и скоро овациите преминаха в бурни аплодисменти.
Елиът
Спомените за случилото се по-късно почти бяха заличени от съзнанието на Куентин. В едно обаче беше сигурен — че е пренощувал в училището. Беше капнал от умора, изчерпан и без сили, сякаш излизаше от упойка. Вече дори не беше гладен, само жадуваше за сън. Стана му неловко, но преподавателите сякаш нямаха нищо против. Ван дер Веге — така се наричаше чернокосата жена — му каза, че е напълно нормално да е изтощен, след като е направил първото си Елементарно Заклинание (каквото и да означаваше това). Добави, че родителите му са уведомени за местонахождението му и не се тревожат за него. На Куентин вече му беше все едно. Единственото му желание беше да заспи.
Заедно с чернокосата изкачи (по-точно тя го пренесе на ръце) около десет хиляди стъпала, докато се озоваха пред тежка врата, зад която се намираше малка стая с много меко пухено легло, застлано с искрящо бели чаршафи. Той се просна на него направо с обувките. Госпожа Ван дер Веге му ги свали, което го накара да се почувства като невръстно детенце. После го зави и той заспа още преди вратата да се затвори подир нея.
На другата сутрин се събуди объркан и цяла минута се чуди къде се намира. Остана в леглото и се опита да свърже спомените от предишния ден. Беше петък, което означаваше, че сега трябва да е на училище. Вместо това се беше събудил в непозната стая. Отгоре на всичко се оказваше, че си е легнал направо с дрехите. Изпита съжаление и срам, сякаш се беше напил на купон с почти непознати хора и беше окупирал спалнята на домакина. Дори му се струваше, че има лек махмурлук.
Какво се беше случило снощи? Какво беше сторил? Спомените му бяха объркани. Случките бяха като сън — как иначе? — обаче нямаше усещането, че е сънувал. И тази стая не беше сън. Навън изграчи врана и тутакси млъкна, като че ли се засрами. Отново се възцари гробна тишина.
Куентин се огледа. Стаята имаше дъгообразна форма, на стените бяха монтирани шкафове от тъмно дърво. Обзавеждането се състоеше от писалище във викториански стил, скрин и огледало. Леглото беше поставено в дървена ниша. Външната стена беше заета от вертикални прозорчета. Не можеше да се отрече, че стаята е много уютна. И засега нямаше признаци на опасност. Може би приключението не беше пълна катастрофа. Така или иначе вече беше време за ставане. Трябваше да приключи със загадките и да разбере какво се случва.
Стана и отиде до едно прозорче. Беше ранна утрин, навън се стелеше мъглица, а той гледаше отвисоко — толкова отвисоко, че короните на дърветата се намираха някъде долу. Беше спал десет часа. Загледа се в зелената морава — безлюдна и безмълвна. Край прозореца прелетя врана, размахвайки лъскавите си синьо-черни криле.
На писалището имаше бележка — уведомяваха го, че директорът Фог го чака да закусят заедно. На долния етаж Куентин откри баня като в общежитията с кабинки с душове, дълги редици големи порцеланови умивалници и купчини грижливо сгънати бели пешкири. Той застана под душа и остави горещата вода да го облива, докато се почувства чист и нервите му се отпуснаха. Беше странно да не е на училище, а да се впуска в приключение на непознато място, макар и доста съмнително. Усещането беше прекрасно. Наум изчисли какви поражения ще нанесе отсъствието му на дома му в Бруклин — засега бяха в приемливи граници. Поприглади с длани смачканите си дрехи и заслиза по стълбището.