Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
Той намери велосипеда си и тръгна с него през съботно шумния и подпийнал вечерен Тронхайм. Нали Гюн Брита му бе обещала да го откара в дома му? Нима не бе Странно, че вместо това тя просто бе изчезнала? Мислейки върху тези въпроси, той се добра до един от последните си ясни спомени от изминалия ден, в който Гюн Брита му разказваше за посещението си в музея на По в Ричмънд. Този музей едва ли можеше да бъде наречен Меката за всички норвежки туристи в Америка. Съвпадението се бе сторило толкова невероятно на Ватен, че той не й бе казал за своето отиване в същия този музей през това лято.
Той спря рязко на Стария градски мост, извади от джоба на дъждобрана си DVD-диска и го хвърли в реката. А след това се отправи към вкъщи, към оправеното си легло.
Шеста глава
Фелиша Стоун гледаше тъпо новия си айфон. Бе го купила само преди два дни и вече го мразеше. Следователите от отдел „Убийства“ по принцип бяха склонни да мразят всички и всичко, което ги вдига от леглото посред нощ или, както бе в момента, преди съмване. По принцип това можеше да означава само едно - отново местопрестъпление, отново започващ да се разлага труп, отново нечий разбит живот и преследване на някакъв проклет негодник. Но преди това - о, щастие! - чашка кафе.
Тя се изхлузи от единичното си легло и се отправи към кухнята, отговаряйки в движение на обаждането. Кафемашината бе на кухненския плот, отделящ кухнята от хола. Обаждаше й се Патерсън, което означаваше, че я очакват досадно и безполезно встъпление и странични съображения и разсъждения не по темата. Е, добре. Тя включи високоговорителя, сипа кафе във филтъра и наля вода в резервоара. Така разказът на Патерсън бе акомпаниран от познатото и уютно бълбукане.
Когато той свърши, в главата й вече се бяха подредили всичките части на пъзела. Веднага бе разбрала, че я чака едно сложно разследване. Зад това убийство имаше нещо по-значително от обичайните ревност, алчност и наркотици. Въпреки ранния час тя вече се бе събудила достатъчно, за да осъзнае, че на нея, като на следовател от отдел „Убийства”, й предстои първият наистина голям случай - такъв, какъвто може да се случи само веднъж в живота. И въобще не бе сигурна, че е готова за него.
Преди да затвори, тя внесе и своя принос в разговора:
- Ще съм в музея след двадесетина минути.
Влизайки в банята, тя наплиска с вода лицето си. Бе на около тридесет години, но изглеждаше млада за възрастта си. Имаше няколко белега на недоспиване и едва очертаващи се торбички под очите, но с това можеше да се живее. Косата й бе, както и преди, черна и лъскава, а фигурата й - стройна, въпреки че не отдаваше кой знае какво значение на борбата с килограмите. Облече същото, което и вчера - блузка, жакет, широк и лек панталон с полицейска карта на колана. Така и трябваше да се облича жената следовател - само малко по-кокетно от следователя мъж. Официално и несексуално. На нея самата й харесваше. По време на работа тя нямаше пол. „В личния ми живот, изглежда, също” - помисли си тя, докато се подготвяше. Оправи персоналното си оръжие в кобура под жакета и излезе от апартаментчето си, без да се напарфюмира и гримира.
Седейки зад волана, тя си спомни уроците по литература в гимназията. Учителят й благоговееше пред Едгар Алън По, поради което Фелиша Стоун знаеше за този поет повече от болшинството си познати. Не можеше обаче и да си представи, че тези знания щяха да й потрябват в работата й в полицията. До днес.
Най-интригуващото в биографията на По за нея си оставаше странната история около смъртта му.
Голяма част от детството си Едгар Алън По бе прекарал при приемните си родители в Ричмънд, щата Вирджиния. Там бе учил известно време в университета, но не го бе завършил, а бе постъпил в армията. Оттогава никога не бе живял отново във Вирджиния. Още по-удивителното бе, че именно в Ричмънд го бяха видели за последен път с разсъдъка си.
На 27 септември 1849 година той бе напуснал Ричмънд, където бе чел лекции. Писателят скитник се бе готвел да се добере с влака до Филаделфия, където трябвало да редактира сборника със стихове на малкоизвестната американска поетеса Маргарет Ст. Леон Лауд „Цветя край пътя”. След няколко години неуспехи и злоупотреба с алкохол за По, както се казва, изгряло слънце и повече от шест месеца никой не го бил виждал пиян.
Подминавайки „Мейнстрийтстейшън” - старинно пищната гара, упаднала през 70-те и върнала се към живот през 2003 година - Фелиша настрои радиото на вълна „класическа музика”. Музика за размисъл. Слушайки Бетовен, тя отново насочи мислите си към Едгар По.