Японският любовник

По време на Голямата депресия от трийсетте години Исаак Беласко успя да избегне най-страшните последици от икономическата разруха и дори увеличи състоянието си. Докато други губеха всичко, той работеше по осемнайсет часа на ден в адвокатската си кантора и инвестираше в търговски и икономически авантюристични начинания, които по онова време изглеждаха рисковани, но в дългосрочен план се оказаха печеливши. Беше праволинеен, пестелив на думи и с меко сърце. Самият той преценяваше своята благост като граничеща със слабохарактерност и затова се стараеше да създава впечатление за властна неотстъпчивост, но беше достатъчно човек да пообщува един-два пъти с него, за да долови вродената му доброта. Ползваше се с репутацията на състрадателен и това се превърна в пречка за кариерата му на адвокат. По-късно, когато кандидатства за съдия във Върховния съд на Калифорния, загуби, защото опонентите му го обвиниха, че е прекалено милостив и великодушен в ущърб на правдата и на обществената сигурност.

Исаак прие Алма в дома си напълно добронамерено, но скоро нощният плач на момичето започна да го изнервя. Това бяха спотаени и задушени ридания, едва доловими зад дебелите резбовани махагонови врати на гардероба, но достигаха до спалнята му чак в другия край на коридора, където той се мъчеше да чете. Предполагаше, че децата, също като животните, притежават естествена способност да се приспособяват и че момичето скоро ще се утеши от раздялата с родителите или пък родителите му ще емигрират в Америка. Чувстваше се неспособен да ѝ помогне, възпираше го онзи свян, който изпитваше пред всички женски проблеми. След като не бе в състояние да разбере най-честите реакции на жена си и на дъщерите си, още по-малко можеше да разбере поведението на туй още ненавършило осем години момиче от Полша. Обзе го суеверен страх, че сълзите на племенничката вещаят катастрофално бедствие. Белезите от Първата световна война все още бяха видими в Европа – свеж беше споменът за осакатената от окопи земя, за милионите мъртъвци, за вдовиците и сираците, за разлагащи се посечени коне, за смъртоносните газове, за мухите и глада. Никой не желаеше друг пожар като този, но Хитлер вече бе анексирал Австрия, контролираше част от Чехословакия и неговите подпалвачески призиви за установяване властта на висшата раса не можеха да се игнорират като бълнувания на луд. В края на януари Хитлер си постави за цел да освободи света от еврейската заплаха – не беше достатъчно да ги прогони, трябваше да бъдат избити. Някои деца имат психически способности – нищо чудно Алма да вижда ужасни неща в кошмарите си и предварително да изпитва люта болка, казваше си Исаак Беласко. Какво чакаха сестрата на жена му и мъжът ѝ, за да напуснат Полша? От една година настоятелно, но без никакъв успех той ги подканяше да избягат от Европа както толкова други евреи; предложи им гостоприемството си, въпреки че семейство Мендел имаха предостатъчно средства и не им бе необходима неговата помощ. Барух Мендел му отговори, че целостта на Полша е гарантирана от Великобритания и Франция. Чувстваше се сигурен, защитен с парите си и с търговските си контакти; на заплахите на нацистката пропаганда отвърна единствено с извеждане на децата си от страната. Беласко не познаваше Мендел, но от писмата и телеграмите ставаше ясно, че мъжът на балдъзата му е не само самоуверен и антипатичен, но и извънредно твърдоглав.