Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна
- Автор: Юнассон Юнас, Юнасон Юнас
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Kolibri
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна». Краткое содержание книги:
Йесика Бьоркман не беше чула от упоения си приятел нищо за куфар, но факсът потвърждава, че Карлсон навярно – макар и крайно изненадващо – е откраднал куфара от члена на Never Again.
Останалата част от разказа на Бьоркман и факсът от Ескилстюна навеждат на мисълта, че първо Карлсон – около 15,20 плюс-минус няколко минути, а след него и членът на Never Again приблизително четири часа по-късно са слезли на гара Бюринге, за да продължат пеш към непозната към момента цел. Първият – на сто години и теглещ куфар на колела, а вторият – с около седемдесет-седемдесет и пет години по-млад.“
Инспектор Аронсон затвори бележника си и изпи остатъка от кафето си. Беше десет и двайсет и пет сутринта.
– Следваща спирка, гара Бюринге.
По време на закуската Юлиус разказа на Алан всичко, което бе свършил и измислил рано сутринта, докато столетникът все още спеше.
Когато осъзнал, че температурата в хладилното помещение е била под нулата в продължение на поне десет часа, внимателно отворил вратата с лост в ръка. В случай че младежът все още бил жив, нямало да представлява опасност за Юлиус, въоръжен с лоста.
Ала тази мярка се оказала излишна. Младежът седял наведен напред върху празния сандък. Тялото му било покрито с ледени кристали, а очите му се взирали студено в нищото. Накратко, мъртъв като разфасован елен.
Това според Юлиус било неприятно, но и доста удобно от практическа гледна точка. Нямало да успеят да се отърват от този дивак току-така. Юлиус спрял охлаждащия вентилатор и оставил вратата отворена. Младежът безспорно бил мъртъв, но нямало нужда да бъде и дълбоко замразен.
Юлиус запалил печката в кухнята, за да затопли вътре, след което преброил парите. Не били трийсет и седем милиона и половина, както предишната вечер в бързината бил заключил. Били точно петдесет милиона.
Алан слушаше с интерес разказа на Юлиус, като в същото време закусваше с отдавна забравен апетит. Едва когато Юлиус подхвана финансовия въпрос, Алан каза:
– Петдесет милиона се делят по-лесно на две. Би ли ми подал солта?
Юлиус удовлетвори молбата на стареца и отвърна, че би могъл да раздели на две и сумата от трийсет и седем милиона и половина, ако се налага, но и според него с петдесет било по-лесно. След това придоби сериозен вид. Седна на масата срещу Алан и каза, че двамата трябва да напуснат изоставената гара завинаги. Младежът в хладилното помещение може и да не създавал вече проблеми, но кой знаел какви ги е свършил, преди да се появи? А и във всеки момент можело да се изсипят още десетима младежи в кухнята и да се развикат – до един бесни като този, който бе спрял да вика.
Алан се съгласи, но напомни на Юлиус, че вече не е в първа младост и не е така пъргав, както някога. Юлиус обеща да сведе ходенето пеш до минимум. Но трябвало да се махнат оттам. И най-добре да вземат със себе си и младежа от хладилното помещение. До нищо добро нямало да доведе, ако оставят след себе си труп.
Закуската приключи, дойде време да тръгват. С общи усилия Юлиус и Алан изкараха мъртвеца от хладилното помещение и го внесоха в кухнята, където го сложиха на един стол, докато съберат сили за следващия етап.
Алан огледа младежа от главата до петите, след което заключи:
– Има необичайно малки крака за ръста си. Как мислиш, дали ще му трябват обувките?
Юлиус отговори, че навън е хладно по това време на деня, но рискът от измръзване на краката е по-голям за Алан, отколкото за младежа. Ако смятал, че обувките ще му станат, трябвало да ги вземе. Щом младежът мълчал, значи нямал нищо против – мълчанието е знак за съгласие.
Обувките се оказаха малко големи, но независимо от всичко бяха обувки и значително по-подходящи за бягство, отколкото чифт протрити домашни пантофи.
Следващият етап беше да домъкнат младежа в коридора и да го бутнат надолу по стълбите. Когато и тримата се озоваха на перона – двама изправени и един легнал, Алан се запита какво ли планира неговият спътник оттук насетне. Юлиус се обърна към него.
– Не мърдай оттук. Ти също – рече и на младежа, скочи от перона и се запъти към един навес до единствения коловоз на гарата.
Малко след това се появи на една дрезина.
– Модел 1954-та – каза той. – Добре дошли на борда!
Юлиус въртеше педалите отпред, Алан отпусна краката си върху педалите отзад, а трупът седеше на мястото отдясно, с глава, подпряна върху дръжката на една метла, и със слънчеви очила върху втренчения празен поглед.
В единайсет без пет компанията потегли. Три минути по-късно пред бившата гара на Бюринге спря тъмносиньо волво. От колата слезе инспектор Йоран Аронсон.