Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна
- Автор: Юнассон Юнас, Юнасон Юнас
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Kolibri
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна». Краткое содержание книги:
Един бодър мъжки глас му пожела „добро утро“ и го уведоми, че има две новини за него – една добра и една лоша. Коя предпочитал да чуе първо?
На Алан преди всичко му се искаше да разбере къде се намира и по каква причина. Боляха го коленете, значи все пак беше още жив. Но не беше ли избягал... и след това не беше ли взел... и... този човек не се ли казваше Юлиус...?
Нещата започнаха да си идват на мястото. Алан лежеше върху матрак на пода в спалнята на Юлиус, който стоеше на прага и повтаряше въпроса си. Коя новина би искал да чуе първо – добрата или лошата?
– Добрата – отговори Алан. – Лошата може да я пропуснеш.
Така да бъде, помисли си Юлиус, и съобщи, че закуската е сложена на масата в кухнята. Имало кафе, сандвичи със студено еленско и яйца от кокошарника на съседа.
Само като си помисли човек – още една закуска, която не е каша! Това наистина беше добра новина. Когато седна на масата, Алан почувства, че вече е готов да чуе и лошата.
– Лошата новина... – започна Юлиус и леко понижи глас. – Лошата новина е, че снощи така сме се натряскали, че сме забравили да изключим вентилатора в хладилното помещение.
– И? – попита Алан.
– И... онзи там вътре е умрял от студ.
Алан се почеса притеснено по врата, след което реши да не позволява на това нехайство да помрачава деня им.
– Лоша работа – каза той. – Но трябва да призная, че яйцата са ти се получили идеално – нито прекалено твърди, нито прекалено рохки.
Инспектор Аронсон се събуди около осем сутринта в лошо настроение. Изчезването на един старец, със или без причина, не беше случай, достоен за човек с неговата квалификация.
Аронсон си взе душ, облече се и слезе да закуси в ресторанта за гости, който се намираше на приземния етаж в хотел „Плевнагорден“. По пътя срещна рецепционистката, която му даде факса от предишната вечер.
Час по-късно инспекторът имаше ново виждане за случая. Факсът първоначално не внесе яснота в разследването, но нещата се промениха, след като Аронсон се срещна с пребледнелия Рони Хулт на касата на гарата – не мина много време, преди касиерът да се пречупи и да разкаже за преживяванията си. Малко след това се обадиха от участъка в Ескилстюна и казаха, че транспортната фирма във Флен току-що открила, че един автобус от предишната вечер липсва. Освен това Аронсон трябвало да се обади на някоя си Йесика Бьоркман – приятелката на шофьора, който очевидно бил отвлечен, но по-късно освободен.
Инспектор Аронсон се върна в хотела, за да изпие чаша кафе и да подреди и анализира новосъбраната информация. Докато размишляваше, записваше наблюденията си.
„Мъж на име Алан Карлсон напуска стаята си в старческия дом точно преди тържеството по случай стотния си рожден ден. Карлсон е, или поне е бил, в забележително добро за възрастта си физическо състояние, за което имаме достатъчно доказателства като например факта, че сам е успял да се измъкне през прозореца, освен ако не е получил помощ отвън, но по-нататъшните наблюдения сочат, че е действал самостоятелно. Нещо повече, по думите на старша сестра Алис Енглунд: „Алан може и да е стар, но е един проклет разбойник, който прекрасно знае какво върши“.
Действията на полицейското куче показват, че Карлсон, след като се озовава в лехата с теменужки под прозореца на стаята си, прекосява Малмшьопинг и накрая влиза в чакалнята на гарата, където, по думите на свидетеля Рони Хулт, отива право на касата, или по-скоро се дотътря до там – Хулт отбелязва ситните крачки на Карлсон, както и факта, че бил обут с домашни пантофи вместо с обувки.
В по-нататъшните показания на Хулт се посочва, че Карлсон очевидно искал да се махне от Малмшьопинг възможно най-бързо, като посоката и транспортното средство били от второстепенно значение.
Това се потвърждава и от Йесика Бьоркман, приятелката на шофьора на автобуса Ленарт Рамнер. Самият шофьор все още не е разпитан, тъй като е взел прекалено много приспивателни. Но показанията на Бьоркман звучат смислено. Карлсон си купил билет от Рамнер срещу предварително приготвена сума. Дестинацията се оказала гара Бюринге. Оказала се. На практика няма никакво основание да се смята, че някой или нещо са очаквали Карлсон точно там.
Но има и още една любопитна подробност. Касиерът Хулт не забелязал дали Карлсон носел със себе си куфар, преди да се качи на автобуса за Бюринге. Малко по-късно обаче разбрал, че точно такъв трябва да е бил случаят – станало му ясно от невъздържаното поведение на един предполагаем член на престъпната организация Never Again.