Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Както и предишната година, Малвина дьо Карвил отлетяла за Франция в началото на коледната ваканция, седмица преди родителите си. Александър, Вероник и малката Лиз-Роз трябвало да отпътуват няколко дни по-късно – на 23 декември – с полет от Истанбул до Париж. В огромното фамилно имение в Кувре18, на брега на Марна, всичко вече било готово за празника в дома на дьо Карвил. В чест на малката си сестричка Малвина, прелестна кукла с кестеняви коси и кафяви очи, която командвала като същински генерал както в Турция, така и във Франция цяла армия от прислужници, накарала да украсят с розови пискюли разстоянието от гигантското входно антре до спалнята на Лиз-Роз, включително и внушителното стълбище от черешово дърво. Малвина дьо Карвил... Позволете ми да ви я представя, докато Леонс дьо Карвил върви по дългите коридори на болницата в Монбелиар... Това е важно и ще разберете защо настоявам.
Малвина дьо Карвил. Ето една жена, който никога не ме е харесвала... Всъщност изразявам се възможно най-меко... И колкото и да е странно, чувствата ни бяха взаимни. Напразно се мъчех да убедя себе си, че тя няма вина за налудничавото си поведение и че ако не бе се случила тази трагедия, щеше да стане блестяща и желана жена, видна дама от едрата буржоазия, родена в благополучие и щастливо омъжена... Но въпреки всички природни дадености, в течение на годините тази хлапачка винаги е всявала у мен дяволски страх заради все по-нарастващите си мании... И за разлика от баба си, никога не е имала доверие в мен; сигурно е усещала, че аз, повече или по-малко, я считах за чудовище. Да, чудовище! Защото наистина това шестгодишно тогава момиченце с времето се превърна в такова... Грозно, вечно кисело и невъзможно да се контролира същество. Засега това е достатъчно. Още не е дошъл моментът за подробностите.
Ако нямам късмет, бележникът ми може да попадне в ръцете на тази малка фурия! И кой знае как ще изтълкува тя бележките ми и докъде ще я доведат те! Но да се върнем по-скоро на онова, което я побърка... Чудото. И за да бъдем по-точни – лъже-чудото.
В болницата на Белфор-Монбелиар Леонс дьо Карвил запазил обичайното изражение на лицето си, което налагало дистанция, но поне в онзи момент никой не го сметнал за студенина, а за стеснителност. Проявил стоицизъм дори когато му представили за първи път малката му внучка зад стъклена витрина, която му пречела да чуе плача ѝ.
– Ето я – казала медицинската сестра. – Първото кошче, точно пред вас.
– Благодаря.
Тонът му бил тържествен, гласът – спокоен, овладян.
Сестрата отстъпила три крачки назад. Била научила вече, че Лиз-Роз е всичко, което е останало на Леонс дьо Карвил...
В този момент устоите на вярата в Бог на висшия индустриалец сигурно здраво са се разклатили или поне – поразлюлели. Естествено, Леонс дьо Карвил не бил толкова ревностен католик като жена си Матилд. Бил вярващ само на думи и за да се приобщи към хората от неговата среда, за да не шокира с рационалния си дух на образован човек жена си, нейното семейство и влиятелното общество с непоклатими християнски традиции и богоугодни дела. В такъв момент обаче вероятно му е било много трудно, както би било трудно и на най-рационалния човек на света, да не помисли за отвъдното и за силата на Всевишния и душата му да не се разчекне между гнева към бога, отнел единствения му син, и признателност-та и прошката към същия този отвратителен бог, който, може би заради угризенията си, решил да пощади внучката му... Само нея.
Лиз-Роз плачела в стъклената си клетка...
– Това е истинско чудо – казал зад гърба му доктор Моранж. Бил облечен в бяла престилка и се усмихвал като най-благодушния изповедник на света. Така изглеждаше и след години, когато се срещнах с него и ми разказа всичко.