Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
— И закъде бързаме? — засмя се Пом. — Цехът няма да заработи скоро. Фарангът ще трябва да се бръкне дълбоко, ако иска онези от Синдиката да се върнат. Сигурно са бесни, дето застреля Харпет.
— Да, а когато все пак се върнат, ние няма да имаме четвърто вретено — сопна му се Хок Сенг. — Ще мине време, докато короната одобри отсичането на дърво с такъв диаметър, и още толкова, докато докарат дънера по реката от север — ако мусоните изобщо задухат тази година, — и докато това стане, фабриката ще работи с намален капацитет. Помисли върху това. За някои от вас изобщо няма да има работа. — Кимна към вретеното. — Онези, които се трудят най-усърдно, ще останат, другите.
Пом се усмихна в знак на извинение, скри яда си и се поклони.
— Кун, не мислех какво говоря. Не исках да ви засегна.
— Знам. — Хок Сенг кимна и му обърна гръб. Смъмрил бе Пом, но вътрешно беше съгласен с казаното от него. Щяха да са нужни десетки торби с опиум, щедри подкупи и предоговаряне на условията за сътрудничество, преди мегодонтите да завъртят отново манивелните вретена. Поредният минус в счетоводния баланс. И то без да се включват разходите за пеещите монаси, браминския свещеник, експертите по фън шуй и медиумите, които да се консултират с фий и да успокоят работниците, че е безопасно да продължат работата си в тази фабрика, споходена от лош късмет.
— Тан сиеншан!
Хок Сенг вдигна очи. В другия край на цеха бледоликото момченце Андерсън Лейк седеше на пейка до шкафчетата на работниците и чакаше лекарката да обработи раните му. Чуждоземският дявол отпървом искаше докторката да го зашие горе, в офиса, но Хок Сенг го убеди да слезе в цеха, та работниците да го видят — да видят, че е жив, нищо че белият му тропически костюм е оклепан с кръв. Че е жив и не го е страх. Много чест можеше да се спечели така. Чуждоземецът е безстрашен, един вид.
Бледоликият отпиваше от шише меконгско уиски. Пратил беше Хок Сенг да му го купи, сякаш Хок Сенг му беше слуга. На свой ред Хок Сенг прати Маи, която се върна с бутилка фалшиво меконгско, но с убедителен етикет и прочие, както и с достатъчно ресто, толкова, че Хок Сенг ѝ даде няколко бахти отгоре за съобразителността, погледна я в очите и каза: „Запомни, че съм направил това за теб“.
В отговор момичето кимна тържествено. В някой друг живот Хок Сенг сигурно би повярвал, че си е купил малко лоялност с щедростта си. В своя живот обаче можеше единствено да се надява, че Маи ще се поколебае, преди да го убие, ако тайландците внезапно се обърнат срещу неговия вид и решат да натирят жълтокартите китайци в покосената от мехурчеста ръжда джунгла. Може би си беше купил малко време. А може би — не.
Когато наближи, доктор Чан се обърна към него на мандарин:
— Твоят чуждоземски дявол е голям инат. Много мърда.
И тя беше жълта карта като него. Поредната бежанка, на която беше забранено да се изхранва другояче освен с измама и хитрост. Ако белоризците откриеха, че подяжда ориза на тайландските лекари… Хок Сенг прогони тази мисъл. Струваше си риска да помогне на своя сънародничка, пък било и само за ден. Нещо като компенсация за всичко случило се преди.
— Гледай да оживее, моля ти се — каза Хок Сенг с лека усмивка. — Нужен ни е, за да разпише ведомостта със заплатите.
Докторката се усмихна широко.
— Тинг мафан. Отдавна не съм работила с игла и конец, но за теб съм готова да върна този грозник от мъртвите.
— Щом си толкова добра, ще те потърся, когато хвана сибискоза.
Бледоликото момченце ги прекъсна на английски:
— За какво толкова мрънка докторката?
Хок Сенг го погледна.
— Много се въртите.
— Защото е с две леви ръце. Кажи ѝ да побърза.
— Каза също, че сте извадили голям късмет. Един сантиметър по-встрани и треската е щяла да пробие артерията ви. Тогава кръвта ви щеше да изтече на пода при кръвта на другите.
Изненадващо, г-н Лейк се усмихна при тази новина. Очите му се спряха на планината от месо, която касапите транжираха.
— Треска. А аз си мислех, че мегодонтът ще ми види сметката.
— Да. Едва не умряхте — каза Хок Сенг. А това щеше да е катастрофално. Ако инвеститорите на г-н Лейк се уплашеха и изтеглеха парите си от фабриката… Хок Сенг направи физиономия. Г-н Йейтс му беше много по-лесен за манипулиране, но този чуждоземски дявол, това бледолико момченце трябваше да остане живо, иначе фабриката щеше да затвори кепенците.