Момиче на пружина

Нов вик долетя откъм касапите заедно с нов изблик на кръв от трупа. Главата на мегодонта се беше килнала под ъгъл, наполовина отделена от тялото. Трупът постепенно се разделяше на съставните си части. Вече не приличаше на животно, а на детски комплект за сглобяване на мегодонт.

Хок Сенг се зачуди дали Синдикатът не би се съгласил да включи и него в печалбите от продажбата на това чудесно месо. Едва ли, предвид колко бързо реагираха, когато трябваше да увардят нещо свое. Но би могъл да опита, когато дойдеше ред да предоговорят споразумението си с фабриката или когато поискат обезщетение за убитото животно.

— Ще вземете ли главата? — попита Хок Сенг. — Може да си направите трофей от нея.

— Не. — Бледоликото момченце, изглежда, сметна идеята за възмутителна.

Хок Сенг запази хладнокръвие, макар че му идеше да изкриви лице в гримаса. Господин Лейк го вбесяваше непрекъснато. Постоянно си менеше настроението и беше много агресивен. Като дете. Ту се смее, ту се цупи. Хок Сенг потисна раздразнението си. Г-н Лейк си беше такъв. Кармата му го беше направила чуждоземски дявол, а кармата на Хок Сенг ги беше събрала. Няма полза да се оплакваш от качеството на Ю-Текс, когато гладуваш.

Г-н Лейк, изглежда, видя нещо в изражението на Хок Сенг и побърза да обясни:

— Това не беше лов. Просто се наложи да го убия. Още щом го уцелих със стреличките, мегодонтът на практика беше мъртъв. Нищо спортсменско няма в това.

— А. Разбира се. Достойно за уважение. — Хок Сенг потисна разочарованието си. Ако чуждоземският дявол беше поискал главата за себе си, Хок Сенг можеше да замени чуканчетата на бивните с композитен материал от кокосово масло и да продаде слоновата кост на докторите край храма Ват Боворнивет. А ето че дори тези пари щяха да му се изплъзнат. Жалко. Замисли се дали да не обясни ситуацията на г-н Лейк, да му каже за стойността на месото, калориите и слоновата кост, които лежаха пред тях на полуразфасована купчина, но реши да не го прави. Чуждоземският дявол нямаше да го разбере, а и без това изглеждаше достатъчна ядосан.

— Чешърките са тук — отбеляза г-н Лейк.

Хок Сенг погледна в указаната посока. Трепкащи котешки силуети се бяха появили по краищата на окървавения под, гънещи се очертания от светлини и сенки, привлечени от миризмата на леш. Бледоликото момченце изкриви с отвращение лице, но Хок Сенг изпитваше уважение към дяволските котки. Умни бяха и оцеляваха дори там, където всички ги мразят. Почти свръхестествени бяха в упорството и издръжливостта си. Понякога изглеждаше, че надушват кръвта още преди да се е проляла. Сякаш можеха да надникнат в бъдещето и да разберат къде точно ще се появи следващото им ядене. Трептящите котешки силуети се промъкнаха дебнешком към лепкавите локви кръв. Един касапин срита една, но чешърките бяха твърде много и това беше глупаво.