Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка

Пакстън се премести по-близо – твърде висок, твърде близо, недостатъчно близо.

- Не знаеш нищо за мен – каза той, извисявайки се над нея, което не изглеждаше

възможно, защото бе висока почти колкото него.

Да не бъде надмината, надхитрена или притисната, Хармъни също пристъпи

напред. Между тях нямаше да се побере и лист хартия. Ако успееше, щеше да се

запали.

- Вие, сър, имате стоманен прът в задника. Когато издадеш заповед, получавам

неконтролируемия импулс да отдам чест. Имаш нужда някой да те отпусне, да те

отърве от сковаността, да разтопи стоманения прът и да те научи да си спонтанен.

Сериозно се изкушавам да поема задачата.

- Дай най-доброто от себе си, Говорещата с вещици.

- Това е предизвикателство, което не мога да отхвърля. Не се тревожи, сриването

на стените ти няма да боли.

- Остави стените ми на мястото… Аз нямам стени. Отпускането е едно;

предаването на контрола е съвсем друго и аз няма да го направя. – Пакстън сграбчи

дръжката на вратата зад себе си и тя остана в ръката му.

От другата страна на вратата, другата половина от дръжката падна на земята и

отскочи – отекващо напомняне за глупостта му – неестествено дълго отекващо

напомняне. Гюси трябва да й помагаше.

Пакстън хвърли кристалната дръжка на леглото. Тя се изтърколи и също подскочи

– заподскача като гумена топка – и той изръмжа.

Хармъни си представи ръмженето дълбоко в гърлото му по време на секс, той

дълбоко в нея и…

Смразяващи вещерски топки, трябваше да се стегне.

- Направи го пак – каза тя, когато дръжката спря да подскача.

- Наистина ме вбеси, да знаеш!

Хармъни вирна брадичка.

- Защо тогава дойде да ме търсиш?

- По дяволите, ако помня. О, да. Бях прит… Мислех, че може да имаш нужда от

защита. Ха! – Той напъна вратата с рамо.

Тя се сцепи и се отвори с кънтящо пропукване.

Пакстън се изправи, плъзна ръце в джобовете си и си тръгна, подсвирвайки.

Готин. Изглеждаше готин, докато си тръгваше. Мамка му. Изглеждаше готин и

като идваше, и като си отиваше. О, човече, наистина искаше да го гледа.

- Ще те отърва от сковаността, Бастун – извика след него тя, – без значение дали

искаш или не!