Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Обаче Серин беше запазил лоялността си към него. Той беше дал на Сери известна информация за аферите на Фарин по време на уроците по четене и писане – наистина, нищо, което Сери вече да не знаеше. Сери се учеше бързо, за което спомагаше и фактът, че бе присъствал на някои от уроците на Сония с писаря.
Демонстрирайки, че той – приятелят на Сония – продължава да общува с Фарин – „предателят” на Сония, младежът показваше на хората, че Крадецът все още заслужава доверие.
Сери извади тънка тръбичка изсушена тръстика от чекмеджето на бюрото си, нави писмото и го пъхна вътре. Запуши тръбичката и я запечата с восък. Извади един йерим – металически инструмент със заострен връх – и надраска името си върху печата.
Остави тръбичката на масата, повъртя в ръце йерима, после леко го перна с нокът и го запрати в отсрещната стена. Въздъхна със задоволство – йеримът му беше специално направен така, че да е добре балансиран за хвърляне. Погледна надолу, към останалите три инструмента в чекмеджето, посегна към един от тях и в този момент се чу почукване на вратата.
Сери се изправи, прекоси стаята, за да си вземе йерима от ламперията, след което се върна на бюрото си.
— Влез! – извика той.
Вратата се отвори и Гол пристъпи в стаята. Изражението на мъжа беше почтително. Сери се вгледа внимателно. В очите на Гол имаше намек за... очакване, може би?
— Една жена иска да те види, Серини.
Когато чу пълното си име, Сери се усмихна. Този маниер на Гол показваше, че жената сигурно е необикновена. Каква ли беше: буйна, красива или знатна?
— Каза ли името си?
— Савара.
Сери не познаваше такава, стига името да беше истинско. Не беше типично киралийско име. Звучеше повече като лонмарско.
— С какво се занимава?
— Отказа да съобщи.
„Тогава сигурно наистина е Савара” – реши Сери. Ако беше измислила името си, какво би й попречило да измисли и професия?
— За какво е дошла?
— Твърди, че може да ти помогне за някакъв проблем, но не казва какъв точно.
Сери се замисли. „Значи тя си мисли, че имам проблем. Интересно”.
— В такъв случай я покани.
Гол кимна и излезе. Сери затвори чекмеджето на бюрото си, облегна се назад в креслото и зачака. След малко вратата се отвори отново.
Двамата с новодошлата се изгледаха изненадано. Жената имаше най-странното лице, което той бе виждал. Челото беше широко, скулите – високи, а брадичката – тънка. Гъстите черни коси висяха тежко и стигаха до раменете й, но най-поразителното нещо в нейните черти бяха очите й. Те бяха едри и широко разположени, и имаха същия златисто-кафяв оттенък като кожата й. Странни, екзотични очи... и го изучаваха с едва прикрита насмешка.
Той беше свикнал на такава реакция. Много клиенти се поколебаваха, когато видеха за пръв път колко е висок, а и името му беше на дребен гризач, срещащ се в копторите. Но след това си спомняха за неговото положение и за това какви ще бъдат последствията, ако се изсмеят.
— Серини – каза жената. – Ти ли си Серини? – Гласът й беше дълбок и звучен, и говореше с акцент, чиито произход Сери не можеше да определи. Но определено не беше лонмарски.
— Да. А ти си Савара. – Не го изрече като въпрос. Ако тя лъжеше за името си, едва ли щеше толкова бързо да му каже истинската си самоличност, само защото я е попитал.
— Да.
Тя пристъпи към бюрото, погледът й обходи стаята и се върна към Сери.
— Казваш, че имам проблем, който можеш да разрешиш – подсказа той.
По лицето й се плъзна лека усмивка и той затаи дъх. Ако се усмихнеше широко, щеше да изглежда удивително красива. Несъмнено това беше причината за вълнението на Гол.
— Да. — Тя се намръщи. Погледът й се отмести от неговия, сякаш жената обмисляше нещо, после двамата отново се погледнаха.
— Другите Крадци казват, че единствено ти преследваш убийците.
Убийците? Сери примижа. Значи тя знаеше, че няма само един убиец.
— И как смяташ да ми помогнеш?