Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

* * *

Четиридесет минути по-късно Нина беше готова за тръгване. Би предпочела да отдели повече време на косата си, която не се поддаваше толкова лесно на фризиране, колкото й се искаше на нея, но в този миг просто искаше да се махне от апартамента. Независимо от изпитото кафе и болкоуспокояващите, главата продължаваше да я боли.

Но това не беше основната причина да иска толкова силно да излезе на чист въздух.

Значи този тип, с който ще се срещаш днес… За какво става въпрос? – попита Чейс. Той все още носеше тениската и къси гащи. Беше се опънал на дивана с крака, качени на стъклената холна маса, и не проявяваше никакви признаци, че възнамерява да тръгне с нея.

— Махни си краката от там – каза Нина. Той не й обърна внимание. – Това е строго секретно, работа на АСН. – Всъщност не беше, но тя нито разполагаше с време да му обяснява подробно, нито имаше желания да го прави.

Чейс подбели очи.

— О, нима?

— А ти какво правиш? Защо още не си готов?

Той махна небрежно към прозореца.

— Реших тази сутрин да си взема почивка.

— Решил си, а? А направи ли си труда да провериш дали може?

— Ами след като даде да се разбере, че ти нямаш нужда от мен, реших – защо не, по дяволите?

Нина си пое дълбоко дъх в безполезен опит да потисне раздразнението си.

— АСН е професионална организация, Еди. Първо трябва да поискаш разрешение.

Чейс сплете пръсти на тила си и се опъна още повече.

— Добре тогава, шефе, ще ми разрешиш ли да отсъствам сутринта? Трябва да отида до химическото чистене, защото някой ми поля сакото с червено вино.

— Господи! – извика Нина, окончателно изгубила търпение. – Няма значение! Отсъствай цялата сутрин, ако искаш си вземи цялата седмица! Не ми пука. – Тя грабна чантата си и изхвърча от апартамента, като затръшна вратата зад гърба си.

Чейс удари с юмрук по тапицерията на дивана и се изправи, изпълнен с гняв.

— Мама му стара! – изръмжа той и се вторачи в африканската статуя. – А ти що не се разкараш от тука! – Тя му отговори с безизразен дървен поглед.

Все още ядосан, той отиде в спалнята и измъкна сакото си. Петната си личаха ясно дори и върху тъмната материя.

— Брей, дявол го взел! – каза му той. – Май наистина ще трябва да те занеса на химическо чистене. – Започна да пребърква джобовете си, за да ги изпразни от съдържанието им…

В този миг пръстите му докоснаха нещо. Листче хартия, нещо сгънато на мъничко квадратче. Гневът отстъпи пред любопитството и той го разгъна.

Разпозна почерка още преди да погледне подписа. София. Сигурно го е пуснала в джоба му на партито, когато го докосна по ръкава.

Той прочете бележката. Очите му се разшириха и той отново я прочете, просто за да се убеди, че е прочел точно написаното. Така си беше.