Приключенията на Казанова

Веднага след пристигането ни във Венеция тя не се отдели от господин Д. Р., обичаше го до неговата смърт. Двадесет години по-късно тя ослепя. Вярвам, че е още жива.

През последните два месеца от пребиваването ми в Корфу извлякох едни от големите поуки в живота си.

По-късно аз често си ги спомнях, за да мога да ги използувам.

Преди моето нощно приключение с мизерната Мелула аз се чувствувах добре, бях богат, щастлив в играта, обичан от всички, обожаван от най-красивите жени в града. Когато говорех, всички наостряха уши, хвалеха моя ум, думите ми бяха гадание и всеки одобряваше моите възгледи. След онази съдбоносна среща загубих бързо здраве, пари, кредит. Заедно с щастието изчезна същевременно и доброто настроение, разсъдливостта, духът — да, даже и способността да се изразявам. Говорех много, но се знаеше, че съм нещастен и затова не убеждавах вече никого. Незабелязано изчезна влиянието, което упражнявах върху госпожа Ф. Красивата дама сама едва ли го съзнаваше, но аз знаех, че съм й напълно безразличен.

Отпътувах без парични средства, след като бях заложил или продал всичките си неща с известна стойност. Два пъти бях пристигал богат и два пъти отпътувах беден оттам, но този втори път бях направил дългове, които никога не изплатих — не от зла воля, а от нехайство.

Когато бях богат и здрав, бях почитан от целия свят, но на бедния и отслабналия не отдаваха повече никакъв знак на почит. Когато джобовете ми бяха пълни и говорех с уверен тон, намираха ме духовит, забавен, когато кесията ми остана празна и тонът ми — скромен, всички мои разкази се струваха плоски и глупави. Ако бях станал отново богат, отново бих станал осмото чудо на света. О, хора, о, щастие! Избягваха ме, като че ли нещастието, което се беше прилепило към мен, беше заразителна чума.