Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Маркус се изправи на крака и сграбчи Максимус за бронята. Повлече го назад, стигна до стената и го предаде в ръцете на други легионери през дупката в нея. Самият той мина през нея, треперейки от умора, и рухна изнемощял на земята.
Секунди по-късно през дупката притича и Красус, след което половин дузина инженери от легиона се втурнаха напред и сложиха ръце на каменните стени. Дупката трепна, започна да намалява и за броени секунди изчезна напълно, каменната стена стана цяла и гладка.
Навън, отвъд стените на руините, прозвуча тежкият рев на канимските рогове.
— Те се оттеглят — извика някой от стената, — отстъпват назад!
— Лекар! — изхриптя Маркус.
Той се обърна към Максимус и го видя да лежи в безсъзнание, обгорен и кървящ.
— Лекар!
— По-тихо — каза някакъв глас. — По-тихо, Първо копие.
Красус избута Маркус от Максимус.
— Хайде, Фос.
Маркус ги видя как отнасят Максимус. Някой му помогна да направи няколко крачки и го сложи с гръб към стената.
Той намери в ръцете си чаша с вода и я изпи на един дъх, както и втората и третата. След това се появи храна и въпреки че това беше просто овесена каша, той изпразни купата и я облиза до чисто.
Едва задоволил най-належащите нужди на своето тяло, Маркус се застави да се огледа и отново да си събере мислите.
Лейди Акватайн, в своите дрехи на перачка, го гледаше с безизразен поглед. След това тя се върна към раздаването на същите, като на него, купички с храна и прясна вода на гладните и изтощени легионери, които бяха осеяли всички руини наоколо.
Останалата прислуга се грижеше за получилите леки наранявания, както и носеха оръжия за онези, които бяха изгубили или счупили своите в боя.
Изтощените в битката воини нетърпеливо поглъщаха храна, пиеха вода или просто спяха проснати на земята, както се случваше след почти всяка битка, да не говорим за толкова напрегната като сегашната. Маркус се чувстваше като тежка, износена кожена обувка и не искаше нищо повече от това да се присъедини към тях.
Вместо това той се изправи на крака и започна да обикаля прилежащия участък, където се намираха хората му, преди да се е стъмнило. От осемдесетте командира на Първа кохорта двадесет и девет бяха все още годни да изпълняват задълженията си, в това число и той.
Една четвърт от легионерите му бяха ранени и извън строя. Друга четвърт бяха загинали или изчезнали. А на толкова кърваво бойно поле „изчезнали“ вероятно означаваше, че са били прекалено насечени, за да бъдат разпознати като загинали воини на легиона.
Още четвърт от хората му бяха леко ранени и се бяха наредили на опашка при лечителите. Следвайки безмилостната математика на войната, призователите на вода първо лекуваха легионерите, които бяха леко ранени, за да се върнат по-бързо в строя.
По-тежко ранените обикновено само ги стабилизираха и ги оставяха да изчакват за накрая, когато ще могат да бъдат изправени на крака. Докато Маркус броеше хората близо до шатрата на лечителите, той видя много такива изчакващи алеранци.
Той провери петнайсетте трибуна на легиона. Трима от тях бяха мъртви. Още трима бяха ранени и извън строя, включително Антилар Максимус, чиито наранявания го отнасяха към категорията лица, изчакващи за допълнителна медицинска помощ. Обемът на загубите беше ужасяващ. Докладът на трибуна по снабдяването — още повече.
Маркус намери Красус точно там, където и очакваше — до койката на своя полубрат в палатката на лечителите, сред други мъже, които бяха пострадали толкова тежко, че не можеха бързо да бъдат изправени на крака. Младият мъж седеше до Максимус с отсъстващо изражение на лицето.
— Капитане — тихо прошепна Маркус.
— Вие бяхте прав — каза Красус, без да губи време в предисловия. — Трябваше да ги натиснем.
Маркус игнорира думите му.
— Изгубихме половината войска, сър. Повече от една трета от нашите обози с храна и по-голямата част от добитъка бяха заловени от врага, докато се опитваха да се скрият зад оградата. А единственият достъпен извор на този хълм е бил отровен. Трибунът по снабдяването работи по метод за филтриране на водата, но той не изглежда много обещаващ. Вече изразходвахме по-голямата част от водата, която беше налята в бъчви от извори надолу по склона, така че ако не завали дъжд или ако трибун Цимнея не успее да сътвори малко чудо, ще трябва да се борим и с жаждата.