Драконите на сломеното слънце [bg]

— Радвам се, че ти услужих — рече бързо кендерът. — А сега, след като се изгубих, се питам дали не би ми показал пътя за навън? Разбираш ли, току-що извърших магически преход — Тас беше толкова горд от последното, че се погрижи да наблегне върху думите си, — доста заплетен и мистериозен магически преход, който бих ти разяснил, ако не беше наистина таен. Както и да е, имам страшно неотложна работа. Търся Златна Луна. Имам чувството, че трябва да е тук някъде, защото мислех за нея много усилено, докато пътувах. Впрочем името ми е Тасълхоф Кракундел.

— Гатанко Пасианш — представи се гномчето и двамата си стиснаха ръцете, след което кендерът окончателно довърши кърпичката на Палин, използвайки я за да избърше мастилото от пръстите си.

— Мога да ти покажа пътя за навън! — допълни с готовност гномът. — Имам карта, схващаш?

Размахвайки церемониално ръка, Гатанко гордо я показа на Тас. Начертана върху огромно парче пергамент, картата покриваше изцяло пътеката между двете стени от жив плет, като дори се подгъваше по краищата. Беше по-голяма и от самия гном, който пък бе доста ситен, с воднисти очи и кафява кожа, усмихнатичък и със сплетена на кичури брада, може би някога бяла, но сега червена поради факта, че неминуемо я влачеше из картата всеки път, щом застанеше на четири крака върху нея.

Картата беше изписана на общ език с безброй знаци и предупреждения от сорта на Кръстове, Стрелки, Не Влизай и Тук Завий Наляво. Тасълхоф се втренчи в нея. После вдигна очи и в самия край на коридора, в който се намираха, забеляза, че живият плет се разделя и отваря към поредица от ярко огрени в слънчевите лъчи кристални куполовидни постройки. Отразена в тях, светлината се разливаше във водопад от разноцветни дъги. Две позлатени драконови статуи оформяха арка. Градините около тях бяха изпълнени с цветя. Хора, облечени в бели роби, се разхождаха из градините и тихо разговаряха помежду си.

— Ей, това трябва да е пътят за навън! — рече Тас. — Благодаря все пак.

Гномчето измери с подозрителен поглед картата, след което и онова, което, без всякакво съмнение, трябваше да е изходът на лабиринта.

— Триста демони! — каза и започна да скача върху пергамента.

— Ужасно съжалявам — обади се кендерът виновно. — Беше хубава карта.

— Ха! — скачаше неуморно върху картата си Гатанко.

— Е, извини ме, но трябва да вървя — произнесе Тасълхоф, като лекичко започна да се прокрадва към изхода. — Веднага щом поговоря със Златна Луна, с удоволствие ще дойда да се изгубя пак. Ако това ще ти помогне.

— Ба! — извика гномът и изрита мастилницата в живия плет.

Преди да го изгуби от поглед, Тас видя, че Гатанко се е върнал при входа и тъкмо измерва стъпката си, за да отброи съвсем точно дължината от началото на коридора до първото разклонение.