В капана на времето [bg]

Майка Хилдегард потропа замислено с дебелите си пръсти по един нотен лист, сякаш отмерваше ритъма на някоя трудна част. Седеше пред масата в частния си кабинет срещу хер Герстман, призован да се присъедини към спешния ни съвет.

— Е, да — рече той с колебание. — Мисля, че мога да уредя частна аудиенция с Негово Величество, но… вие сигурна ли сте, че съпругът ви… ъъъ… — Учителят по музика срещаше необичайни затруднения с изразяването, което ме накара да заподозра, че евентуална молба към краля да освободи Джейми може да се окаже по-сложно начинание, отколкото предполагах. Майка Хилдегард потвърди това подозрение с реакцията си.

— Йоханес! — възкликна тя толкова възмутена, че заряза официалните обръщения. — Тя не може да направи това! Все пак мадам Фрейзър не е придворна дама. Тя е добродетелна жена!

— О, благодаря — обадих се любезно. — Ако нямате нищо против обаче… какво точно би застрашило моята добродетелност, ако помоля краля да освободи Джейми?

Монахинята и учителят по пеене се спогледаха, ужасени от моята наивност, и като че ли нямаха желание да я разсейват. Накрая майка Хилдегард, по-смелата от двамата, изплю камъчето:

— Ако отидете да молите краля за подобна услуга, той ще очаква да легнете с него — каза тя направо. След всички тези уговорки не бях особено изненадана, но погледнах хер Герстман за потвърждение. Той кимна неохотно.

— Негово Величество е много благосклонен към молбите на дами, които се отличават с обаяние — обясни деликатно, внезапно заинтригуван от един мотив в дърворезбата на писалището.

— Но за такива молби си има цена — добави Майка Хилдегард не чак толкова деликатно. — Повечето придворни дори са доволни, ако съпругите им привлекат кралското внимание; ползите им се струват достойни за жертвата на добродетелта. — Широката уста се изви подигравателно, после се изправи в обичайната строга линия. — Вашият съпруг обаче не ми прилича на толкова услужлив човек. — Дебелите вежди се извиха като въпросителна в края на изречението и аз поклатих глава в отговор.

— Да, едва ли. — Всъщност това беше възможно най-голямото подценяване на нещата. „Услужлив” не беше чак последната дума, която ти идва на ум, щом се сетиш за Джейми Фрейзър, но със сигурност бе съвсем в края на списъка. Опитах да си представя какво би си помислил, казал или направил, ако научи, че съм легнала с друг мъж, та дори и той да е кралят на Франция.