![Сянката на чинара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/6/syankata-na-chinara-bg-download.jpg)
Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
Ако Джейк изгубеше, Ансил щеше да потъне в мрака и повече никога нямаше да го намерят.
Привечер Лушън слезе в бара на хотела и поздрави бармана Бо Бък, с когото вече бяха близки приятели. Бо Бък беше работил като съдия в Невада, преди неблагоприятно стечение на обстоятелствата да съсипе живота му, и двамата с Лушън обичаха да си разказват истории. Побъбриха си, докато Лушън чакаше първото си уиски с кока-кола. Отнесе го на масата си и седна — сам и наслаждаващ се на самотата. Един мъж и коктейлът му с уиски. След минута сякаш от нищото изникна Ансил Хъбард и се настани срещу него на масата.
— Добър вечер, Лушън — нехайно поздрави той.
Лушън се сепна и изумено се взря в него. Ансил носеше бейзболна шапка, суичър и джинси. Днес сутринта лежеше в безсъзнание в болницата и от тялото му стърчаха тръбички.
— Не очаквах да те видя тук — отбеляза Лушън.
— Болницата ми омръзна и реших да се махна. Май съм беглец, но нищо ново. Харесва ми да бягам.
— Ами главата ти, инфекцията?
— Главата ме боли, но съвсем не колкото си мислят. Нали помниш, Лушън, че от болницата се канеха да ме пратят в затвора, а аз предпочитам да не правя този преход. Да кажем, че не бях чак толкова в несвяст, колкото смятаха. Инфекцията е овладяна. — Той извади шишенце с хапчета. — На тръгване си взех антибиотиците. Спокойно, ще се оправя.
— Как се измъкна?
— Излязох. Свалиха ме долу на скенер. Отидох в тоалетната. Мислеха, че не мога да ходя, затова изтичах надолу по стълбите, намерих мазето, взех дрехи от едно шкафче, преоблякох се и излязох през товарната рампа. Когато проверих за последно, гъмжеше от ченгета. Пих кафе отсреща.
— Градът е малък, Ансил. Не можеш да се криеш дълго.
— Какво знаеш ти за криенето? Имам си приятели.
— Искаш ли нещо за пиене?
— Не, но бих хапнал бургер с картофки.
Хари Рекс погледна намръщено свидетелката и попита:
— Докосвала ли си пениса му?
Лети смутено отмести поглед и успя да измънка:
— Да, докосвала съм го.
— Разбира се, че си го докосвала, Лети — каза Джейк. — Той не е можел да се къпе, затова се е налагало ти да го правиш, и то неведнъж. Къпането включва цялото тяло. Той не е можел сам, трябвало е ти да го правиш. В това няма нищо интимно или сексуално. Просто си вършела работата си.
— Не мога да го направя — погледна Лети безпомощно Порша. — Той няма да ми задава такива въпроси, нали?
— Ще ти задава и още как — изрева Хари Рекс. — Ще те пита това и още много неща, така че най-добре се приготви с отговорите.
— Да направим почивка — предложи Джейк.
— Имам нужда от бира — скочи от стола Хари Рекс.
Изхвърча от стаята, като че ли му беше дошло до гуша от всички. Репетираха два часа и вече беше почти десет вечерта. Джейк зададе лесните въпроси от прекия разпит, а Хари Рекс безмилостно я въртя на шиш за кръстосания. На моменти беше груб, или поне по-груб, отколкото Атли щеше да допусне да бъде Лание, но беше по-добре да се подготвят за най-лошото. Порша съчувстваше на майка си, но и се дразнеше от нейната лабилност. Лети ту беше силна, ту изведнъж рухваше. Не можеха да бъдат сигурни, че показанията й ще минат гладко.
Помни правилата, Лети, напомняше й Джейк. Усмихвай се, но не престорено. Говори ясно и бавно. Няма проблем да се разплачеш, ако се разчувстваш. Ако не си сигурна, не казвай нищо. Съдебните заседатели наблюдават внимателно и не пропускат нищо. От време на време ги поглеждай, но уверено. Не допускай Уейд Лание да те разклати. Аз през цялото време ще бъда там и ще те закрилям.
На Хари Рекс му идеше да изкрещи още един съвет: „Става дума за двайсет и четири милиона долара, така че хубавичко се постарай“. Обаче се овладя. Когато той се върна с бирата, Порша каза: