![Сянката на чинара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/6/syankata-na-chinara-bg-download.jpg)
Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
— Май старецът прекрасно е съзнавал какво прави. Ти какво мислиш?
— Не се съмнявам — прошепна Джим.
Точно над тях в правната библиотека Джейк събра Порша, Лети, Куинс Лънди и Хари Рекс. Отвсякъде валяха мнения и наблюдения. Порша беше разстроена, защото Франк Доули, заседател номер дванайсет, непрекъснато я гледаше намръщено и устните му мърдаха, сякаш проклинаше. Според Лети Деби Лакър, заседател номер десет, била заспала, а Хари Рекс беше сигурен, че заседател номер две, Трейси Макмилън, вече е влюбена в Джейк.
Куинс Лънди поддържаше мнението, че съдебните заседатели са разделени на две, но според Хари Рекс щяха да имат късмет, ако получат и четири гласа. Джейк учтиво го помоли да млъкне и му напомни какви страховити предсказания е правил по време на процеса срещу Карл Лий Хейли.
След безсмислено бръщолевене, продължило десет минути, Джейк си обеща да обядва сам.
Когато се върнаха в съдебната зала, той призова Куинс Лънди на свидетелското място и му зададе поредица от скучни, но необходими въпроси относно ангажимента му към имуществото и назначаването му като управител и как е заменил Ръсел Амбърг, който е пожелал да бъде освободен. Лънди сухо обясни задълженията на управителя и представи нещата точно толкова монотонни, колкото бяха в действителност. Джейк му подаде оригиналното собственоръчно написано завещание и го помоли да идентифицира документа.
— Това е собственоръчно написаното завещание, представено за легализация на четвърти октомври миналата година. Подписано е от господин Сет Хъбард на първи октомври.
— Да го разгледаме — предложи Джейк и отново прожектира документа на екрана, раздавайки копия на заседателите.
— Госпожи и господа — каза съдия Атли, — не бързайте и внимателно прочетете завещанието. Ще ви бъде позволено да отнесете всички документи за подробен оглед в залата, където ще проведете обсъжданията си.
Джейк застана до подиума с копие от завещанието в ръка и се престори, че го чете, а всъщност зорко наблюдаваше съдебните заседатели. Повечето се понамръщиха на едно или друго място и той реши, че фразата „дано да издъхнат в страдание“ ги стъписва. Беше прочел завещанието поне сто пъти и неизменно реагираше по два начина. Първо, завещанието беше злонамерено, рязко, жестоко и неразумно. Второ, караше го да си задава въпроса какво е направила Лети Ланг, та старецът толкова да я харесва. Както винаги обаче, при втори прочит се убеждаваше, че Сет прекрасно е съзнавал какво прави. Ако човек е способен да завещава, той може да разпредели наследството, което оставя, колкото си иска налудничаво и неразумно.
Когато и последният съдебен заседател приключи и остави копието си, Джейк изключи прожекционния апарат. Двамата с Куинс Лънди в продължение на половин час обясняваха основните моменти в удивителното десетгодишно пътуване на Сет Хъбард от разрухата след втория му развод до богатство, каквото никой в окръг Форд не беше виждал.
В дванайсет и половина съдия Атли даде почивка до два следобед.
42
Полицаят си тръгваше от болницата, когато Лушън влезе. Поговориха си за малко във фоайето, само няколко думи за Лони Кларк, който още беше на третия етаж в тежко състояние. Беше прекарал мъчителна нощ и лекарите не допускаха посетители. Лушън се запиля из болницата и се появи на третия етаж един час по-късно. На вратата нямаше полицай, нямаше и медицинска сестра, която да се грижи за Лони. Лушън се промъкна в стаята, разтърси леко ръката на Ансил и го повика:
— Ансил, Ансил, тук ли си?
Ансил обаче го нямаше.
В малката фирма на Бриганс всички бяха единодушни, че сутринта не би могла да мине по-добре. Представянето на бележката, обясняваща самоубийството, на указанията за опелото и за погребението, на собственоръчно написаното завещание и писмото до Джейк съвсем ясно показваха, че Сет Хъбард е планирал всичко и е контролирал нещата до самия край. Встъпителната реч на Джейк беше убедителна. Лание също бе говорил майсторски. Като цяло, добро начало.
В началото на следобедното заседание Джейк призова на свидетелското място пастор Дон Макълуайн. Той разказа на съдебните заседатели, че е разговарял за кратко със Сет след службата на втори октомври, малко преди Хъбард да се обеси. Знаел за тежкото му заболяване, но не му било известно, че лекарите му дават само няколко седмици живот. Въпросната сутрин Сет Хъбард изглеждал в добро разположение на духа, оживен и дори се усмихвал. Уверил Макълуайн колко много му е допаднала проповедта. Бил слаб и болен, но не изглеждал упоен или под въздействието на лекарства. От двайсет години бил член на паството и обикновено се появявал в църквата веднъж месечно. Три седмици преди смъртта си Сет си купил гробно място за триста и петдесет долара, същото, което заемал в момента.