Сянката на чинара [bg]

— Някога виждали ли сте завещание?

— Не, господине.

— Господин Хъбард обсъждал ли е завещанието си с вас?

Тя успя да се засмее, и то напълно убедително.

— Господин Хъбард беше изключително потаен. Никога не обсъждаше с мен делови въпроси или подобни неща. Никога не обсъждаше децата си и така нататък. Просто си беше такъв.

Истината беше, че Сет на два пъти беше обещавал на Лети, че ще й остави нещичко, обаче никога не беше споменавал завещанието си. Двете с Порша го бяха обсъдили и според Порша Уейд Лание и адвокатите на противниковата страна щяха да раздуят тази подробност неимоверно, ако Лети я признаеше. Щяха да я изопачат, да я преувеличат и да я превърнат в смъртоносно оръжие. „Значи в действителност сте обсъждали с него завещанието му!“, щеше да се провикне Лание пред съдебните заседатели.

Най-добре е да не изричаш някои неща. Никой никога нямаше да разбере. Сет беше мъртъв, а Лети нямаше да говори.

— Обсъждал ли е болестта си и факта, че умира? — попита Джейк.

Тя си пое дъх и обмисли въпроса.

— Разбира се. Понякога толкова много го болеше, че му се искаше да умре. Сигурно е нормално. В последните си дни господин Хъбард знаеше, че краят му наближава. Искаше да се моля заедно с него.

— Молили сте се заедно, така ли?

— Да. Господин Хъбард дълбоко вярваше в Бог. Искаше да оправи нещата преди смъртта си.

Джейк направи кратка пауза, та съдебните заседатели да си изградят пълна представа как Лети и шефът й се молят, а не правят онова, което повечето хора ги подозират, че правят. След това премина към сутринта на първи октомври миналата година. Лети разказа своята версия на случилото се. Потеглили от къщата му към девет сутринта, като Лети била зад волана на неговия кадилак, последен модел. Дотогава не го била карала, не я бил молил за подобно нещо. Това бил първият и единствен път, когато двамата пътували заедно с автомобил. На излизане от къщата тя се изпуснала, че никога не е карала кадилак, затова той настоял. Била притеснена и карала бавно. Той пиел кафе от картонена чашка. Изглеждал спокоен и май нямал болки и като че ли много се забавлявал с факта, че Лети е толкова напрегната, докато шофира по шосе буквално без никакво движение.

Джейк я попита за какво са си говорили по време на десетминутното пътуване. Тя се позамисли, погледна към съдебните заседатели, които попиваха всяка дума, и отговори:

— Говорихме за коли. Той каза, че доста бели са престанали да карат кадилаци, защото много чернокожи са се качили на тези коли. Попита ме защо кадилакът е толкова важно нещо за един чернокож, а аз отговорих да не пита мен. Никога не съм искала кадилак. Никога не съм имала кадилак. Понтиакът ми е дванайсетгодишен. Но после му обясних, че сигурно е така, защото кадилакът е най-хубавата кола и е начин да покажеш на другите, че си успял. Че имаш работа, малко пари в джоба, успех в живота. Че нещо ти се е получило. Това е. Господин Хъбард каза, че и той винаги е харесвал тази кола, разказа ми, че е изгубил първия си кадилак при първия развод, а втория — при втория, обаче откакто вдигнал ръце от брака, никой не застрашавал нито него, нито кадилака му. Звучеше забавно.