Сянката на чинара [bg]

Лушън беше сигурен, че укриването на беглец е противозаконно във всеки щат, дори в Аляска, така че имаше вероятност да го тикнат в ареста, но в момента не това го притесняваше. Събуди се на зазоряване схванат, защото беше заспивал на пресекулки на стола. Ансил се беше разположил на леглото. Беше предложил да спи на пода или в креслото, но травмата на главата му тревожеше Лушън и той му предложи да се настани в леглото. Болкоуспокояващото го приспа и Лушън дълго стоя в тъмното, отпивайки от коктейла си с уиски и заслушан в хъркането на стареца.

Тихо се облече и излезе от стаята. Фоайето на хотела беше пусто. Не се навъртаха никакви ченгета, които да търсят Ансил. Малко по-надолу по улицата Лушън купи кафе и мъфини и се качи в стаята си. Ансил се беше събудил и гледаше местните новини.

— Нито думичка — съобщи той.

— Нищо чудно — отбеляза Лушън, — съмнявам се, че са осведомили хрътките.

Хапнаха, взеха по един душ, облякоха се и в осем сутринта излязоха от хотела. Ансил носеше черния костюм на Лушън, бяла риза, вратовръзката с индийски мотиви и същото кепе, нахлупено ниско, за да крие лицето му. Бързо изминаха трите преки до правната кантора на Джаред Уолкоуиц, адвокат, който им бе препоръчан от Бо Бък от бара на хотел „Глейшър Ин“. Лушън беше посетил господин Уолкоуиц късно снощи, беше го ангажирал и беше организирал снемането на клетвени показания. Съдебна стенографка и видеооператор чакаха в заседателната зала. Господин Уолкоуиц се изправи в единия край на масата, вдигна дясната си ръка и повтаряйки след стенографката, се закле да казва истината и седна срещу камерата.

— Добър ден. Казвам се Джаред Уолкоуиц и съм адвокат с разрешително да практикувам в щата Аляска. Днес е сряда, пети април хиляда деветстотин осемдесет и девета година, и аз се намирам в кантората си на Франклин Стрийт в центъра на Джуно, Аляска. С мен е Лушън Уилбанкс от Клантън, щата Мисисипи, и човек на име Ансил Хъбард, който в момента живее в Джуно. Целта ни е да запишем изявлението на господин Хъбард като свидетел. Не съм осведомен относно делото, заради което сме се събрали. Ролята ми е само да удостоверя автентичността на записа на случващото се тук. Ако някой адвокат или съдия, ангажиран със случая, иска да се свърже с мен, моля да ми се обади.